ТРИТЕ ЖИВОТА
Мълчание
Тази вечер ще има едно квакерско1 събрание. Всички ще мълчат, докато приемете вдъхновение.
Аз ви събрах тази вечер, да ви попитам как да употребим празното си време – не времето, което сте си ангажирали, но празното време. Празното време разваля живота. Онзи, добрият майстор-сиренар, като подсирва, трябва да направи сиренето с шупли, да има празно пространство в него и тогава се счита, че той е майстор-сиренар.
Иска се малко да помислите върху метода за работа – как трябва да се работи. Най-добрият метод за работа за старите кой е? Защото според сегашните схващания хората казват: „Старият трябва да си почива.“ Там е най-голямото зло. Казват: „Той е млад, нека си играе“; а кой ще работи? Старият да си почива, младият да играе, а онези, на средна възраст, на тридесет-тридесет и три години, те ще работят. Тъй че имаме тридесет и три годишните да работят, младите да скачат, а старите да почиват.
Трябва да си наредите една програма на събранията всяка неделя подир обед; по демократичен начин ще гласувате за нея.
Първото нещо, между вас аз забелязвам, че има една голяма дисхармония, която произтича от вашия свещен егоизъм. Според мен три вида живота има в света. Единия го наричам материалистичен; такъв човек обича да има овце, говеда, крави, кокошки, къщи, ниви и като му запеят всички, той казва: „Струва си да се живее!“ Обаче след двадесет години, като е слугувал на всички, казва: „Много са големи тия грижи, уморих се, трябва да изменя малко живота си.“ И почва да продава по малко от тях, защото иска да поживее за себе си. Това е втората фаза на свещения егоизъм. Децата, жената, които не знаят подбудителните причини на бащата, който постъпва по този начин, казват: „Нашият баща какво мисли да прави, след като продаде всичко какво ще стане с нас?“ И в религията, и в духовния живот има свещен егоизъм; там казват: „Да се съсредоточим в себе си, с припечеленото можем да си поживеем малко, тъй както ние разбираме охолния живот.“ Третият живот, същинският Живот, аз го наричам Божественият. Той е напускане на свещения егоизъм и Живот на пълната съвършена Божия Любов, в която сърцето и човешкия ум могат да се развият напълно. А ние, като се срещнем с някого, нашите интереси не съвпадат – той едно мисли, а аз друго мисля. Според първия начин на живота ние мислим кой какво има, различаваме; и при втория случай пак различаваме, но щом дойдем да служим на Бога, там няма различаване, там има само един метод.
Сега по този закон някои казват: „Когато рече Господ.“ Е хубаво. Забелязали ли сте – сутрин майката дойде, каже на детето: „Стани мама, Слънцето е изгряло“, а то отговаря: „Още малко.“ И мислим, че това е философия. Не, това не е никаква философия. Сега иде въпросът: на нас казвал ли ни е досега Господ „Стани!“ – Казал е. Някой казва: „Когато Духът дойде.“ Можете ли да кажете, че Духът не е идвал досега? Идвал е и си е заминавал, много пъти е идвал и си е заминавал. Сега пак може да дойде – ще похлопа, пак ще замине. Този въпрос е на старите, а не на младите – младите имат време.
В сегашната епоха ние разрешаваме несгодите на Живота, неприятностите. Трябва да примирим всички противоречия и онова, което не сме досвършили, трябва да го довършим. В туй направление има две мнения. Животните се събират, за да си помагат. И вълците зимно време се събират, но при особен случай – за да нападнат някое стадо. Въпросът е сега можем ли ние при каквито и да е условия, при каквито и мъчнотии да се намираме, можем ли да ги победим, да изплуваме над тях. Сега от чисто християнско гледище казват: „Може.“ Не как може теоретически, но практически въпросът стои малко другояче. Ето какво ме наведе на тази мисъл: един от нашите приятели, от най-ревностните, имал за мен много високо мнение – че аз всичко мога да направя. Лъжливи схващания! Заболява от неврастения, вика лекарите и те му казват да лежи четиридесет и пет дена на гърба си. С такива вярвания нищо не става, то е илюзия. Ако твоята вяра в Бога не може да ти помогне, ако в краен случай и знанието, което имаш, не ти помогне, тогава защо ни е то? Значи у нас трябва да се роди едно желание да работим, да работим със законите на Живата Природа, да бъдем в съгласие с Бога. Аз нямам нищо против, ако дойде един лекар и работи съобразно с тия закони – добре дошъл! Пукне се някоя вена, дойде лекарят, може да я зашие. Но ял си ряпа, не си дъвкал, дойде лекарят и сложи инжекция; питам този лекар разбира ли болестта? Аз казвам: трябва очистително, нищо повече – тия парченца ряпа трябва да излязат от организма, да не ви безпокоят. Мнозина от вас сте се нагълтали с такива несдъвкани парченца и това наричат Новото учение. Не, това не е Новото учение, нито пък е Божественото учение. Ако вие имахте Божественото учение, досега светии щяхте да станете. Сърцето на един влюбен момък е щедро и той е вдъхновен; и двамата са вдъхновени. По какво се различават? – Те схващат еднакво. Сегашното учение е учение на свещения егоизъм. Искам вие да не се самозаблуждавате. Ако искате да имате резултати, не трябва да се заблуждавате във вашите схващания, трябва да знаете къде започва Новото учение. В него има разширение, едно трансформиране на съзнанието – става една промяна, както когато една гъсеница се преобръща на пеперуда.
Застоят ви не се дължи само на вас, има и други причини. В целия сегашен мир2 има изостанали души, милиони изостанали души на Земята, които са излезли извън човешката еволюция. Те не могат да използват силите на Природата, те са просяци, но са много хитри и лукави и използват всички слабости на хората. От всички чешити има между тях. И като дойдат, те се домогват до някоя ваша слабост. Например видят, че някой е тщеславен и иска да стане виден човек, пръв министър в България и ще почнат да му внушават, че той е даровит и че може да стане такъв, да нареди най-строги закони. Но като го тикнат в тоя път и той си създаде хиляди неприятности, те после му казват: „Стига, ти се умори вече, отстъпи, нека да дойдат други, да видиш резултатите.“ Но като дойдат другите, почнат да го гонят, хванат го, съдят го и го турнат в дранголника. Защо, какво спечели? – Нищо. И в религиозно отношение забелязваме пак същите слабости. Ще ти кажат: „В окултните науки има такива и такива сили.“ Каквото кажеш, ще го направиш и после ще започнеш да се пъчиш. Всичко това е измислица на тия духове и ако вие вникнете по-добре, ще видите, че то е илюзия, не е Божествено. Сега искам вие да различавате.
Аз сега няма да говоря като ясновидец. Като гледам цвета на лицето ви, то показва, че вие се намирате под влиянието на тия духове. И понякога става пробуждане и казвате: „Замотава ми се умът.“ Но казвате още: „Господи, не виждаш ли?“ Не, вие трябва да видите. Сега сме в една епоха, дето трябва да се пазим от чужди влияния. И всички недоразумения, които има между вас, се дължат все на тях. Аз не съдя никого. Между вас не е имало един разумен спор – тъй, да сте го обмислили разумно. Трябва да кажете: „Иди да кажеш на брата си, че пътят, по който върви, не е добър.“ И ти ще му кажеш. А пък тия духове друго съветват, казват: „Виждаш ли го този лицемер.“ Ако той е лицемер, лицемерието трябва да има белези, но тогава закон трябва да има, факти трябва да има. Де му са белезите? Ако е лош, като лош той трябва да има и други белези. По този алхимичен закон искам сега да започнете едно пресяване – вътрешно пресяване. Астрономите, когато наблюдават небето, избират тихи нощи, когато няма никакво вълнение на въздуха, тогава наблюдението е най-хубаво. И ние, когато правим известни наблюдения, времето трябва да бъде тихо. Ако тия духове много мърдат в ума ни, нашите наблюдения няма да бъдат верни. Ние трябва да уталожим ума си и при тих ум да се свържем с Божественото съзнание, в което живеем. Сега ние не живеем в Божественото съзнание.
Трябва между вас да се яви метод за работа. Да има сдружение по двама, трима, четирима, да си хармонизирате и да може да си помагате. Каква полза, ако ние вървим по един Божествен път без да си помагаме? Да се изберат някои от вас, да изучават закона за тонирането. Трябва да се тонираме. Старите хора имат нужда от тониране, нагласяване; всякога трябва да се тонирате, да се настроите, да се нагласите. Аз не казвам, че вие не сте тонирани. Често съм слушал, когато отида в някоя къща, майката каже на детето си: „Ха изсвири „Цвете красно.“ Слушам, свири „Цвете красно“ много хубаво. Ида на друго място: „Ха, мама, изсвири на господина „Цвете красно.“ – Е, кажа, стига вече! Вечното повторение на едно и също нещо не е знание, то е губене на време. Ние казваме: „Добър е Господ.“ Добър е Господ, но ти свири второто нещо, което иде след „Цвете красно“ – то е „Вятър ечи, балкан стене.“ Значи „Цвете красно“ е по отношение на сърцето, а „Вятър ечи“ – по отношение на ума. И сега третата песен, която трябва да свирят децата, коя е? Аз ви правя тази бележка, защото забелязвам, че някои от вас мислят, че още не е този пътят.
Вие още не знаете какво е Духовният живот, а Божественият живот още не сте изпитвали. Третата стъпка, която трябва да възприемем, е да влезем в Божествения живот. Ще снемете свещения егоизъм отвън и работата ни наполовина ще бъде свършена. Когато изучавате Евангелието, виждате, че Христос започва от малките правила и дохожда до съвършенството – да бъдете съвършени, както е съвършен вашият Отец, който е на Небеса.
Има оглашени, верующи и ученици. Оглашените са хора материалисти, те вярват в много имане; религиозните са хора верующи, те вярват в свещения егоизъм, а учениците са в Божественото учение. Дето казва Христос: „Раздай всичкото си имане, напусни баща си и майка си“, то е за учениците. И ще трябва да знаеш закона как да раздадеш, а не само току тъй. Павел казва: „И ако раздам всичкото си имане, а любов нямам, нищо не съм... И тялото си да дам на изгаряне...“, т.е. може да се пожертваш, но и то е пак свещен егоизъм. Също свещен егоизъм е, когато мислим, че ние сме център на вселената; ти, макар че не го изказваш, но това е мисълта; отвън не го изказваме, но в себе си го таим. А онзи, който е влязъл в Божествения живот, той седи толкова високо, че никой не го засяга. И казва един писател: „Онзи, който хули Бога, мяза на комар, който плюе на Монблан – какво ще остави върху него?“ Когато ние влезем в Божественият свят и някой ни каже нещо, то е като плюнката на комара – даже може да не забележите дали комарът е плюл или не. В Божествения свят плюнката не хваща, тя даже не може да падне там, понеже има постоянни дъждове, та я измиват.
Та ние сме дошли до положението, според окултната наука, да приложим правилата в действителния Живот. Туй приложение ще определи нашия бъдещ живот, сега се определя какво ще бъде бъдещото състояние. Това, което сега извършиш, за самия себе си ще го извършиш и трябва да знаеш как да го извършиш. Трябва да живееш в Божествения живот, трябва да разбираш отличителните черти на Божествения живот в какво седят. Това ти е необходимо за самия себе си.
В туй малко общество се явяват известни дисхармонии, които могат много лесно да се уредят. Но може да се уредят и само по Божествен начин. В религиозния живот свещеният егоизъм колкото урежда, толкова и поврежда; в материалния живот пет дава, а сто взема; в Божествения живот всичко се урежда. И няма по-велико нещо от това, човек да бъде в съгласие с Бога, да го чувстваш в себе си, да бъдеш в съгласие с всички Висши същества – няма по-велико нещо от това. Срещнеш някой човек, Божественото у него отговаря на Божественото у теб и ти го възприемаш – няма по-добро нещо от това.
Сега искам да направите един анализ, да пресеете вашите мисли и да остане нещо съществено. Една мисъл да остане, но да знаете, че то е Божествено – една мисъл, на която можете да разчитате. Туй е възможно, за всинца ви е възможно, всеки може да направи този опит, не се иска за това голяма философия. Голямо усилие не трябва, но се изисква наука, която да се приложи. Трябва да приложите Божествените правила, както е в музиката и в изкуството. Навсякъде те са определени и който ги знае, всякога ще има резултат, не материален.
Най-първо, не търсете да подобрите вашата външна среда. Не, подобрете състоянието на вашия ум, то е първото нещо; второто нещо е да подобрите вашето сърце и след туй ще бъдете в състояние да подобрите вашия материален живот. Сега вие вършите обратното и затова нямате резултат. Сега някои от вас работят в тази посока, но се колебаете. Онова уравновесяване на ума, онази вяра, която имате, става субективна. Трябва да знаете, че имате една положителна опитност, че това, в което вярвате, вие сте го проверили и опитността ви трябва да бъде жива. Има два вида опитност. Първата е: откъсвате едно цвете и го изгубвате, а другата опитност е: цветето, което расте в градината ви, остава живо – то е, което индусите наричат лотос. Когато говоря за Божествената опитност, тя е, която расте всякога в Божествената градина.
Сега, онези от вас, които се чувстват, че са стигнали до известна висота, да се издигнат една стъпка по-нагоре. В бъдеще не искам да сте разбъркани. Защото при Бога ние ще се приближим, а няма Той да се приближи към нас. – „Приближете се – казва, – за да се приближа.“ А вие мислите сега, че като направите тази стъпка, ще стане цял катаклизъм. Не, туй състояние е едно от най-приятните. Ще се намерите като една жена, която ражда – плаче, реве, но като роди, забравя всичките си скърби и болки. Плач ще има, но като родите, ще имате едно състояние от най-добрите, което не сте изпитвали. Тоя плач ще бъде необикновен, тук се изисква геройство. Не е лесна работа, не е и мъчна. Ние само по този начин можем да бъдем силни – дето се казва в Писанието: „Един ще гони хиляда, а двама ще гонят десет хиляди.“
Сега често ме питат защо ние работим, а няма резултат. – Защото ние сме останали при свещения егоизъм. В свещения егоизъм има питане от кое верую си. В Божественото такова питане няма, там казват: „Братко, сестро“, нищо повече. Като те срещне, каже ли ти: „Братко“, ти си в Божественото, каже ли: „Господине, многоуважаеми, почитаеми, имам чест да ви срещна, Ваше високопреподобие“ и прочее, то е учение на свещения егоизъм. В Божественото има само Братство и тогава всички хора ще ги чувстваш близко до сърцето си. При сегашното състояние някои хора не са ви приятни и казвате: „Този не мога да го търпя.“ Тъй, сега някои от вас готови ли сте да ликвидирате със свещения егоизъм?
Аз, ако ви поставя да гласувате колко от вас са оглашени, колко – верующи и колко – ученици? Неколцина са готови за Божествения Живот. Как мислите, туй гласуване с ръка ли трябва да стане? С ръка няма да стане, с ръка много лесно ще го направите. Щом като дойдем до това гласуване, аз ще ви създам една голяма беля, каквато никога не сте имали, и ако можете да излезете от тази беля, добре. В света много лесно ще го направите. Ще ви приведа един пример, който казах за младите: боли ви пръстът, ставите, гърба, това-онова и се нервирате, образува се един голям цирей и тогава казвате: „Втасахме я, да бяха само първите болки.“ Ще пробиеш този цирей! Та сега ние сме дошли до положението на свещения егоизъм и Господ ще ни създаде един голям цирей и свещеният егоизъм чрез цирея ще излезе навън.
И ние ще влезем в това Божествено съзнание и няма да се нервираме. Сега аз желая всинца да имате не много болести, но само една болест – ако е, да е.
Аз бих желал сега вие да се разпределите и да помислите за работа, за начина на работата. Сега ние мислим: „Когато му дойде времето, когато рече Господ, още условия няма, още знания нямаме, чакай да проуча окултизма“ и т.н. Вие може да проучите окултизма, да знаете Библията на пръсти, всичките стихове да цитирате и пак да сте в свещения егоизъм. Та засега между Братството има един критичен дух, вие виждате само лошите страни повече, отколкото добрите. И често някои ми се оплакват: „Едно време много се обичахме, а сега сме поизстинали.“ Един пример ще ви дам за нашия брат Петър. Един старец казал веднъж: „Какъв пехливанин3 съм аз!“ и за да прескочи един трап, затичал се и хоп в трапа; тогава казал: „Е, когато бях млад, бях по-силен.“ Но като излязъл, казал: „Каквото бях на млади години, то е и сега.“ Млад и стар, все едно е – човек не се изменя, а само нараства. Каквито подбуждения е имал на младини, те остават – ако е бил благороден, такъв ще си остане. Може ли житното зърно да се измени? Ние сега вярваме, че на младини религиозният човек е бил жито, а сега е станал ечемик; турците казват: „И да видиш, не вярвай.“
(Един брат запитва: Духовното раждане как става?) Циреят трябва да те накара да родиш. Ще ви приведа следния пример: отива някоя слугиня на сметта, там, дето мирише, и почва да разровя, защото госпожата и е изгубила един скъпоценен камък. Какво търси тя? – Тук в сметта има нещо ценно, ние сме изгубили много ценни неща. Ценният камък си е всякога ценен; който го разбира, ще го намери и ще го очисти, а който не разбира, няма да го търси. Новото раждане не е един принцип, то засяга само външната страна. Душата само развива вложеното, а не се влага нещо ново в нея. И динамитът, за да произведе взрив, има нужда от запалка. Духът е излязъл от Бога, а новото е условията, които дават възможност за развитие на този Дух. Душата на детето не се отделя от душата на майката, а майката може да даде само материали, за да се развие.
Ние трябва да дойдем във връзка с Божественото съзнание. За тази връзка има много методи в Евангелието и в окултизма, за пробуждането на Божественото има разни методи. Сега, всинца трябва да се сдружим, да работим за Господа. Някои казват: „Да напуснем своите работи и да идем да работим за Бога.“ Не, трябва да знаем, че всичко в света е Негово, всичко, което ние притежаваме, то е Негово. Ние ще знаем факта, че каквото имаме сега, то е Божествено и да започнем да го използваме така, както Божественият закон го иска – туй е новото схващане. Сега казват: „Туй е моето учение.“ Тези мисли са Божествени, в Бога са били и който и да ги е изказал, ние казваме: „Туй е Божествено“ и го прилагаме – който и да ги е казал, без разлика. Онези, които са готови вече, да излязат из своите пашкули навънка, да оставят мястото си. След вас ще дойдат други, те на серии вървят.
Ако нас ни подложат на изпит да обясним нашето учение – ти в какво вярваш, какъв е твоят живот, какво е твоето учение, трябва кратко и ясно да определиш. За едно следващо събрание обмислете практическите методи, по който можем да работим. Да кажем, може да имаме едно събрание, в което да забравим себе си и да се слеем с Божественото съзнание, всички да се слеем. Знаете ли каква хармония ще се образува! Сега седим в някое събрание, някой говори; погледнем часовника си, когато се молим; отваряме по няколко пъти часовниците си и мислим, че това е молитва, никаква молитва не е това. Квакерите правят събрание в пълно мълчание. Те са много малко – двадесет хиляди души; Англия дължи величието си на тия двадесет хиляди квакери.
Трябва да почнем да работим. Сега остава въпросът можем ли ние съзнателно да влезем в Божественото. Хората, които скърбят за нещо, скърбят за изгубения живот. Мнозина виждат, че Духовният живот не им е дал това, което са искали; посърнали са, защото синът им е станал не такъв, какъвто са очаквали. Божественото ще осмисли Живота – към него да се стремим. Туй състояние мнозина са го вкусили по малко. Никой не трябва да си прави илюзия – докато не сте отживели, докато не сте си изплатили кармата, докато не изпълните Мойсеевия закон, не можете да влезете в Новия живот. Физическият живот е една голяма илюзия, нищо не уреждаме с него. И туй, дето мислим, че нещо уреждаме, нищо не уреждаме. Някои ще кажат: „Тогава да не работим.“ Не, не, и това е измама. Същността на Живота е хората да се обичат един друг. Теб те радва едно общество, дето има разумни хора. И в Небето когато идем, пак Разумното търсим. Когато ние говорим за Бога, подразбираме туй Висшето, Разумното. Всички външни нужди, стремежи, това не е смисълът. Смисълът на Живота е в това да обичаш и да те обичат. То е смисълът, то е правилното и постоянното, всички други положения са само преходни илюзии. Тази Обич ще мине от единия свят в другия. Ти усещаш едно ограничение, ако някой си те използва, а идеалното на Земята е туй – Обичта, която ние можем да имаме един към друг безкористно. Физическият свят без тази Обич губи смисъла си. А и човешката обич без Божествената губи смисъла си. Нещата стават ценни заради приятеля, който ги дава. Пръстенът от приятеля ти е ценен, защото обичаш приятеля си, но в деня, в който ще го намразиш, ще намразиш и пръстена му. Обичаш някого и затуй четеш книгите му; каква промяна става?...
Под думата илюзия разбирам, че не трябва да правим яденето център на Живота. Че ще ядеш, ще ядеш, но яденето е само условие. Защото ще дойде време, когато и без да работим, ще ядем – никой няма да работи, всички ще почиваме. Ние казваме: „Без работа не може на Земята.“ Може, тогава ще дойде приятната работа. Сега физическите нужди ни налагат да работим. Докато хората живеят тъй, живеят в едно лъжливо учение. Да работиш не е необходимо, то е една илюзия, както пияницата казва: „Необходимо е да пия.“ И по този начин Земята е пълна само с гробища и кости. Тази необходимост ние я създадохме, престъпили сме закона. Господ казал на Адам: „Ето градината е пълна, наредена, само онова дърво не бутай.“ Но той ял от него и го изпъдили навънка.
Е хубаво, ако ние се върнем и изпълним Божия закон, какво ще бъде? – Пак в Рая ще бъдем. Човешкият Дух пак може да се върне в първоначалното си положение. Борбата е започнала извън Рая. Не трябва да се грижим за много неща. Ако ние всички приемем Любовта и я приложим, светът ще се оправи. Но не с користолюбива цел. Вие мислите, че работите няма да се оправят. Ще работим, няма да се изнудваме – ще дойда на нивата да ти помогна, но няма да ми плащаш. Сега, при този строй, тъй е – с плащане, но ние ще се родим, ще излезем из пашкулите си. Може да виждате тук едно противоречие, казвате: „Вяра, ама само с вяра не става.“ Вярата подразбира интелигентността, а трябва и ум – умният човек ще направи нещо. А онзи, който няма вяра, няма и ум, той все старото рало ще бута. Новата култура изисква много умни хора. Но с тия вярвания и разбирания, които сега имате, ние не можем да приложим тоя закон.
Ние държим този метод, който е естествен. Между всички ви има връзка. Най-първо ние трябва да възприемем Божественото и като го възприемем, ще бъдем в състояние всичко да извършим. Но докато не възприемем Божественото, всички въпроси ще останат неразрешими. Ония от вас, които са готови, ще ги повикам по особен начин – да видим колцина ще отговорят. Който отговори, Господ ще му отговори. Само така ще се даде един тласък. Вие сте стигнали до една задънена улица и вече забелязвам от вашата опитност, че ми говорите все за миналото, а не за бъдещето. Когато хората говорят за своята минала опитност, аз ги считам за стари хора. И никак не ми харесват, когато цитират: „Едно време аз бях по-религиозен“; аз казвам: стар човек си. Не какво си бил, а какво си сега и в бъдеще, остави миналото. Нашият Господ не остарява, ние в такива работи не вярваме. Този Господ говори сега и в бъдеще пак ще говори, а миналото е само едно възпоминание. Някой дойде и казва: „От мен може ли да стане нещо?“ – Ако вярваш – може, ако не вярваш – не може.
И после, другото заблуждение: вие мислите, че се познавате. Не се познавате. Да познаваш някого значи да любиш и то тъй, че да си готов, ако трябва, да жертваш всичко за него. И сега ние не се познаваме както трябва. Животът е постоянно познаване – всеки ден носи ново познание, всеки ден, всяка година ще разкрият все нови и нови неща. Това е познаване на Бога. Като ви говоря за Любовта, подразбирам туй възходящо състояние. Всички няма да възприемете Любовта изведнъж, то е невъзможно.
Като говорим за Божественото, ние не разбираме да напуснем живота си. Не, то е криво разбиране. Ще живеем в света, ще изпълним Волята Божия. Ще оправим този свят, не външния, а нашите умове ще изправим и като изправим нашите умове, и светът ще се оправи. Постарайте се помежду си да турите ред и порядък – като нямате закон, живейте по закон. Сегашните хора имат закон, а без закон живеят; ние пък нямаме закон, но по закон да живеем. Запишете сега какво спъва работата, та тия спънки разумно да се премахнат. Ще кажете: „Ще живеем по тези правила.“ Обмислете двама-трима до двадесет души как да живеете по тези правила.
„Толкоз години сме ученици – казвате, – нима нищо не сме научили?“ Не само да излезем от Египет, не само да приемем законите на Синай, а най-после да влезем в Ханаанската Земя – в Божественото, да турим ред и порядък и да живеем тъй, както Господ иска. Ние трябва да дадем един образец. Аз бих желал и вие да дадете един образец – такъв, от Божественото учение. Всеки може да стане един образец, но онзи, който напълно го желае. Аз ще ви дам един такъв образец, на който да имаме един узрял плод и да може да се каже: „Ето един от Божественото учение.“ Всеки може да стане един образец – само онзи, който напълно го желае. Туй желание е щом решиш, да изпълниш Божественото. Докато не го решиш, всички са против, а като решиш, ще кажеш: „Сега скъсвам всичко друго, ако искате, елате с мен, ако ли не – сбогом!“ И тогава и те ще кажат: „И ние ще дойдем.“ Но не трябва да има никакво колебание – реши!
И тъй ще започнем не с многото, не с голямото, а с един малък опит, с най-малкото в Божествения свят. Ще мислите, аз ви давам тази съществена мисъл. Всеки ден задавайте си въпроса: „Мога ли да служа на Господа?“
В петък може да се съберем, можем да мълчим или да решим някой важен въпрос. Приложение трябва, образците ще излязат на сцената. Тогава ще имате две събрания: младите ще се съберат преди вас от 6 до 8 ч., а старите – как искате – от 8 до 9.30 ч. Аз да определя: младите ще се съберат по-рано. Младите са онези, които отиват на фронта да се сражават, а старите ще уреждат тила. Защото, ако тилът не е уреден, онези, които са на бойната линия, мъчно могат да издържат сражението.
Софиянци трябва да дадат пример. Вие ще имате един метод. Сега, философите преди да дадат своите теории дават аргументи против другите философи. Аз вземам този процес, който е в Природата: най-първо посея семето и то поникне, втората година израснат листа, минат се пет-шест години – не цъфва, но след това цъфне. И у човека е така. Някои от вас сега може да цъфнете – не изкуствено, но естествено. Ако са минали осем години, вече ще цъфнете – може да цъфнете, защото имате условия. Пък ако едва сега поникваш, казвам: ти имаш още време – две-три години, един ден това цъфтене ще дойде.
Сега, у нас развитието не върви правилно, защото всички същества от Астралния свят развалят това, което си изградил. Понякога си приятно разположен – гледай туй разположение да го задържиш; но не се минават един-два часа и ти изгубиш всичко спечелено и пак останеш бедняк. След една седмица пак се бориш, пак направиш усилие.
После, в тия беседи някой от вас може да напише нещо, което е преживял. Нека някои да изкажат едно свое преживяване – доказано, с аргументи да опишат своята опитност. Онзи, който е преживял, знае какви са признаците. Ако не е изгубил това състояние, той ще го носи със себе си.
Главното е да можем да създадем една такава атмосфера, малко по-любвеобилна. Любовта ви е малко плитка станала, та трябва да се събира и да и се даде наклон. В една беседа ще ви говоря върху методите на Любовта – какво нещо е Любовта, как може да се приложи, какви резултати произвежда тя. Защото сега, както се описва любовта, това са само чувства, свързани с живота, известно приятно разположение. А когато дойдем до същинската Любов, то е нещо велико. Ако може да се създаде тази атмосфера, тогава може да ви говоря за методите на Любовта, но както сте сега в тази дисхармония, никога няма да си позволя да говоря за нея, защото тя е свещена за мен. Може да говоря за други работи, а за нея ще оставя в бъдеще други да говорят. Когато се образува една атмосфера, каквато трябва, може да ви се дадат малките методи на Божествената Любов. То е подобно, когато разправяте на някого една своя опитност, която считате свещена, и почувствате едно поругание върху нея, тогава вие няма да разправяте. Христос казва: „Свещените работи не трябва да се дават.“ Сегашната любов я оставям, ще говоря за Любовта от съвсем друго гледище, а тия неща ще бъдат само едно пояснение. И тогава в тази Любов може да направим опит, ако искате. Тя е Божествено съзнание, което произвежда всички тия състояния.
Ние сега със своите мисли спъваме Божественото у нас, ние сами рушим. И всички трябва да се отучим да рушим, а трябва да градим. Някой ти разправя една опитност и у теб се яви желание, разположение да кажеш: „Туй не струва.“ Тогава и на себе си, и на него вредиш. Ако можеш да издържиш докрай, ще имаш едно мъчение, но след туй ще се появи една малка радост. Трябва да има цел. За какво? – Обект трябва да има. Имаш ли обект? – Бога можеш да направиш обект. Нямаш ли Го като обект, нищо не можеш да постигнеш. Имаш ли Бога като едно съзнание всеобемно, всичко можеш; нямаш ли Го, всякога губиш.
Бесят те; ако ти можеш да концентрираш твоето съзнание към Бога силно, туй въже сто пъти ще се скъса и няма да те обесят. Вие можете така да повишите вибрациите на вашите клетки, че най-силната стомана става на прах – но гигант трябва да бъдеш. Ние чакаме Господ да каже и да стане; не, ние ще кажем и то ще стане! Господ казва: „Кажете и вие и ще стане туй, което искате.“ Но за да стане туй, трябва да знаем как да искаме. Когато малкото дете иска с Любов, баща му се трогва и всичко дава, но когато синът заповядва на баща си, той не му дава. Ако ние с Любов идем при Бога, всичко може да стане.
Сега и от млади, и от стари се изисква да имат сърца, да се научат какво нещо е Божествената Любов. И казва се: „Бог толкова възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да не погине всеки, който вярва в Него.“ И ти ще кажеш: „И аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко в жертва, за да Го позная.“ Като превърнеш този стих така, тогава силата ще дойде, от нас зависи. Бог е направил, дал е жертва, сега и ние, ако приемем жертвата, ще кажем тъй: „И аз толкова възлюбих Бога, щото давам всичко в жертва, за да Го позная.“ Това е мотото, върху което може да разсъждавате.
Когато почнах да ви говоря, мен ме хвана хремата. Аз си го тълкувам така: тези хора ще им говоря, ама те са хремави. Аз зная как се лекува хрема – човек киха, значи хремата чрез носа излиза. Хремави сте, значи умът ви е хремав и трябва да лекувате ума си. Всички нечистотии трябва да излязат навън, да няма място за микробите. Сега аз съм хремав, а вие не сте хремави. Тогава ми казват тъй: „Ако ти не ги научиш на истинския метод, ще бъдеш хремав.“ Съединих се с вашите вибрации, те са ниски и затуй имам хрема. За пет минути аз мога да я премахна, като скъсам връзките си с вас.
Но време е за нас, можем да минем вече към вечното – да познаем Бога. Някои ще кажат: „Не Го ли познаваме.“ Христос първо казва: „Ако може да отмине чашата“, но към края казва: „Сега познах, че всичко от Теб ми е дадено.“ Към края го казва. Като опитаме нещата, ще познаем и тази опитност – трябва да познаем, че всичко от Бога ни е дадено.
Сега избирате ли петък? Четвъртък да остане. На младите искам да кажа да не правят погрешките на старите, да се отличават от тях. Защото, ако правят същите погрешки като старите, няма да се отличават от тях, а те трябва да бъдат особени.
Понеже съм още хремав, не искам да решавам този въпрос. Въобще трябва да се говори по-малко. Големите снаряди рядко се хвърлят, големите работи не са лесни.
В тия събрания има и друг въпрос: да може да се тонирате, да вибрирате – това е хубавата страна. Но някой път външният свят изтощава и ти трябват няколко часа, за да си починеш.
Тайна молитва
1 школна лекция на общия окултен клас, 24.II.1922, петък, 7-9 ч.в. Ст. София
ТРИТЕ МЕТОДА НА ПРИРОДАТА4
Мълчание от 7 до 7.15 ч.
Тайна молитва
Ще направя няколко кратки бележки върху природния метод за работа. Всяко начинание в Живота трябва да започва с ония методи, които Природата употребява. И учениците на Божественото учение са длъжни да изучават тия методи, нищо не може да ги извини. Всеки, който е влязъл в това учение, и у когото се е пробудило туй съзнание, ако каже: „Аз не зная, аз не разбирам, на мен не са ми обяснили това“ и т.н., тия неща не го оправдават. Защото в сегашно време и децата от първо отделение знаят каква е тяхната програма в училището, а съвременните културни хора не знаят каква е тяхната програма. Попитайте когото и да е от тях каква е специалната му програма, защо е дошъл на Земята, той само ще си повдигне раменете. Всеки си има специална програма.
Природата е разпределила времето на три категории: време за почивка, в което влиза сънят, време за ядене и време за работа. Те са три естествени положения. Сега, сънят, сам по себе си, и той има няколко категории: може сънят да е приятен, може да не е приятен; може да си отпочинеш, може и да не си отпочинеш в съня. В яденето е също: може добре да си ял, може и зле да си ял; може в яденето да придобиеш сили, може и да не придобиеш сили. И в работата е същото. Сънят спада към една категория, той е физико-астралният живот на Земята; яденето е чисто физическият живот на човека на Земята, а работата, това е умственият живот на човека. Спането е необходимо за тониране на човешките енергии. Само във време на сън, в сънно състояние човек добива своите енергии. В сън добиваме енергии, пречистване на тялото става в съня. Яденето е процес на туряне на тия енергии в действие. Работата е използване на придобитите вече енергии.
И следователно, според това разпределение, (първо правило за съня) когато човек отива да спи, той трябва да отива с една приятна мисъл – да му е приятно, че отива в другия свят. Съзнанието минава от едно състояние в друго и ако бихте имали възпитания ум на един адепт или на един светия от първа степен, сънят ви щеше да бъде едно от най-приятните ви развлечения, една от най-приятните почивки. Сега често ние отиваме да спим, когато стомахът ни е пълен, възприета е някоя мъчносмилаема храна и тогава в стомаха навсякъде има борба, има излизане и влизане в тялото, ние се обръщаме на гръб, мъчим се, станем, пъшкаме, охкаме. И едва някой заспи към 12 ч., а някой към 2 ч. и после казва: „Не мога да спя“, а не се запитва защо не може да спи. На другата вечер пак по същия начин той се е наял с мъчносмилаема храна и пак цяла нощ не може да спи. И казва: „Не ми върви, някакви дяволи има в тази къща“, или, че еди-кой си дошъл, затова не можал да спи. Не, не, причината не е там. Нечистият въздух може някой път да е причината, но главният фактор, това е храната в стомаха.
Сега, вие ще кажете: „Това са маловажни работи.“ Не, не, всеки един ученик трябва да започне от маловажните работи – именно защото са маловажни, те са най-важни. И тъй първото правило за един ученик на окултизма е да се нахрани вечерно време преди да е залязло Слънцето – правилото е така. Може да се нахрани и когато Слънцето залезе, но най-добрият метод е, когато Слънцето е на височина два метра преди залез, ти да си приел своята вечеря. Тъй правят птичките, които живеят най-разумния живот. А другите животни – бухалите, прилепите и тем подобните, които излизат вечерно време, те се хранят и в 7, 8, 9, 10, 12, и в 2 ч., докато изгрее Слънцето; щом изгрее Слънцето, всички се скриват в дупките си и си почиват. Следователно (първо правило за хранене) ще се храниш вечерно време преди да е залязло Слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло Слънцето – значи сутрин най-малко половин час след изгрева му ще се нахраниш. Това е правилото на един човек, който иска да живее един естествен живот, съобразно законите на Природата. Това са правила за онези, които искат да бъдат ученици. Пък има ученици-слушатели, които казват: „Ние имаме условия, но еди-кой си автор тъй казал.“ Аз казвам: авторът е великата Природа. Тогава вие може да кажете: „Ама досега като сме имали такъв метод, да се върнем ли?“ Сега, когато полагаме един принцип, ние нямаме предвид вашите стари навици, ние просто поставяме един принцип – като искаме да живеем правилно, как трябва да се храним.
Сега ще мина към храненето. Колко пъти трябва да се храни човек на ден? Целият културен свят е разделен във възгледите си по отношение на храната. Едни поддържат за двадесет и четири часа човек да се храни един път и го прилагат, други поддържат само два пъти – на обед и вечер, трета категория поддържат три пъти – сутрин, обед и вечер и четвърта категория поддържат, че трябва да се яде на ден четири пъти. Сега, в България въобще три пъти ядат на ден – сутрин, на обяд и вечер. Правилото при яденето е: никога не яж, ако нямаш разположение. Правилото ще го приложиш само при следния случай: като станеш сутрин и усещаш глад, нахрани се; ако не, не яж. На обяд, ако усещаш глад, нахрани се; ако не, не яж и вечер също. Ще ядеш, ако имаш разположение – не само разположение на апетита, а да усещаш удоволствие при яденето. И апостол Павел казва: „Яжте, пийте и благодарете.“ А аз се изразявам: да ядеш с Любов, да обикнеш храната и тогава тази енергия се привлича в организма. Защото храната е жива и тия частици, след като влязат по закона на Любовта и ги сдъвчем, живата енергия от тях се влива в нашия организъм и го обновява. Обаче, ако ние нямаме разположение, образуват се течения – кръгообразни, конусовидни, елипсовидни, после и хиперболични – и тия течения почват да се вълнуват и става изтичане на енергията.
(Второ правило за хранене). Първото нещо, ученикът няма право да се гневи на трапезата, забранено е в Природата при ядене да се гневим. На човека абсолютно е забранено при ядене да се гневи, туй го запишете! Обикновените хора може да се гневят колкото искат. Забелязва се у кокошките и у други животни, че когато ядат, има мушкане, но на разумните на трапезата да се гневят не е позволено. Защо не е позволено? Аз ще ви кажа защо. Казва Христос: „Аз съм живият хляб, слязъл от Небето, и всеки, който ме яде, ще бъде жив.“ Е, ако този, който е слязъл от Небето на твоята трапеза да ти даде Живот, ти го дава, имаш ли право да се сърдиш? Абсолютно никакво право! И аз турям туй като правило в Окултната школа. Това е едно от правилата и всеки, който го престъпи, отварят вратата и му казват: „Господине, излез!“ Два пъти като престъпи туй правило, изключват го из класа навънка. Та сега вие искате да бъдете ученици, но ако престъпите това правило, ще ви изключат. Не само някой да седне привидно, не, не, по същество ще седнеш – абсолютно разположен, всичко да бъде отворено у теб. Да бъдат отворени умът и сърцето ти и ти като ученик да благодариш на Бога, че по благодат си дошъл в туй училище – това е разбиране. И ако вие не започнете оттам, вие не можете да се облагородите. Ако туй правило не го приложите в дома си, за себе си, вие никога не можете да дадете туй възпитание на децата си.
(Трето правило за хранене). После, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено. Яденето е една велика, благородна работа – ще я свършиш по всичките правила. Никаква бързина – на две-на три. Не, ти ще седнеш – тя е една от най-великите работи – и ще я свършиш тъй, по правилата. Колко минути ще ядеш? – Петнадесет-двадесет минути ще ядеш, но полека и абсолютно няма да бързаш, тя е сериозна работа. И туй правило турете. Достатъчно е два пъти да ядете бързо, за да ви покажат вратата навънка. И аз ще ви кажа защо не успявате в християнството – тази е една от причините, но не и единствената.
(Четвърто правило при хранене). Никога не е позволено на ученик от Окултната школа да преяжда. Ако два пъти преядете, пак ще ви покажат вратата навънка. Тъй, абсолютно никога не се позволява да преядеш. Защото яденето е математически определено – ученикът трябва да знае колко му трябва и толкова да яде, нито една хапка повече. Като дойде до оная мярка, тя е следната: като усети, че му е най-приятно яденето, да спре там, по-нагоре да не отива, там да се спре. Това е едно от правилата – да се спре при тази най-сладка хапка. Спрете ли се там, във вас се набира една енергия възходяща, разширяваща и казвате: „Много хубаво се нахраних.“ Тази енергия гради във вас, твори. И тогава и на работата си, навсякъде, каквото пипнете, всичко ви върви, иде ви отръки.
Сега, третата категория. При работата има три отдела: работа физическа, духовна и умствена. Те са три категории, които сега засягат живота на учениците в една Окултна школа. (Първо правило за работа). Ученикът няма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа и да каже: „Тази работа не струва.“ За него физическата, умствената и духовната работа трябва да бъдат еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо от другата, две такива погрешки – и му показват пътя навънка. За него физическият, умственият и духовният труд трябва да бъдат свещени. Ученикът трябва да знае, че физическият труд е един метод при работата – да възприемаме енергиите от земята. Когато обработваме земята едновременно става обмяна между нашето тяло и силата на Земята. Следователно чрез краката си възприемаме енергията. И ето защо, когато човек работи физически, порите на неговите крака духовно трябва да са отворени, за да може тази енергия да циркулира правилно през тялото; когато работи духовна работа, понеже тогава се засяга човешкото сърце, тогава неговото сърце трябва да бъде отворено, а при умствената работа умът трябва да е отворен, т.е. мозъкът да е в такова състояние, че да може да възприема.
Сега, тия правила аз ги казвам само на онези, които имат желание – законът е такъв. Всеки ученик, който влезе в Школата, трябва сам да си наложи от Обич, от Любов да може да извърши туй. Веднъж дадеш ли обещание на себе си, изпълни го, бъди верен на себе си! Човек няма право да лъже себе си, имаш ли едно обещание в себе си – изпълни го! Никой да не те знае, но пред себе си бъди верен, изпълни го! Защото, ако тия правила не ги приложите, от вас никакви окултни ученици не може да стане. Не е въпросът човек само да яде, не е въпросът и само да работи. Да кажем, че вие ядете някоя кокошка. Ще ви приведа следното изяснение: аз съм решил, изпит няма да държа вече пред вас и в бъдеще няма да позволявам никой от вас да ме изпитва. Няма да позволим. Който наруши правилото, съобразно окултното учение ще му покажем пътя навънка, без разлика. В неделните ми беседи е общо, аз съм друг, но дойде ли до учението, не може така. В неделя може, ако искате, да играете на моята проповед, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна. И аз една вечер ще ви дам един пример какво могат да направят окултните сили. Ще ви дам тук пример на някои от вас, че после, ако ви отърва, пак постъпете тъй. Писанието казва тъй: „Бог е огън всепояждащ.“ Кога? – Когато ти проповядват урок и ти си въртиш главата навсякъде. Той е огън всепояждащ и когато казва някому да изпълнява Волята Му, а той каже: „Аз имам особено мнение“ – Бог се проявява такъв.
Сега, ако искате да бъдете ученици, вие сте свободни да приемете или не, но ако приемете и не изпълните, никаква Любов нямате. Любовта е това, да знае човек от Любов да учи, да слуша, да възприема Божественото учение и да го прилага – това наричам аз Любов. То не е за мен, то е за вас; ако го приложите, вие ще се ползвате и в бъдеще ще имате нужда от него.
Сега, ако на вас ви дадат хубаво опечена кокошка, добре. Но тази кокошка е престояла малко и е почнала да мирише; хубаво опечена е, вие ядете и казвате: „Вкусно ядене, хубаво се наядох“, но след един час почне нещо да се превръща, почнат да се образуват газове, да се превивате и току виж всичкото ядене почне да излиза през устата навън. Питам туй ядене на място ли е, хубаво ли е. Сега, приведете по аналогия това към духовната работа. Някой път казваме: „Да се обичаме“; повикат те на трапезата, нахранят те по духовен начин, казваш: „Този брат е отличен, пълен е с Любов, има мисли!“ Хубаво, но след един час пак започне нещо да става у тебе; този обед на място ли е? Повика те някой, нахрани те умствено, отлично те нахрани, но след един час пак ти се повръща; тия яденета на място ли са? – Не са, това е хабене на енергията. Когато човек яде, той трябва да усеща една лекота в стомаха си. След като се е наял, той трябва да усеща една лекота, стомахът му трябва да работи като една отлична машина – само така се е наял духовно. Сърцето трябва да работи, да създава едно приятно разположение на неговия ум.
Сега, не вземайте ония състояния, които вие често имате, че са от учението – това е вън от училището. Човек трябва да се бори, а страданието е вън. След като е учил ученикът в едно окултно училище, Учителите го пращат навънка в света – ще му дадат едно предметно учение, да видят как ще разреши закона. Тогава ще дойдат мъчнотиите. Някой, като слуша, казва: „Мъчнотии нали ще има?“ Чакай, след като учиш, тогава ще дойдат мъчнотии, инак няма да знаеш как да се справиш с тях. Защо ни са мъчнотии, нима има полза, ако нашарят някому задницата с двадесет и пет тояги и после му дават лек да мине? Като ученик каква полза да го шарят? – Няма смисъл. Ще каже някой: „Той е страдал.“ Страдал, но безидейно. Ако някой човек е бил болен и искат да го бият, а зарад него бият теб и ти се въодушевяваш, че те бият и казваш: „Отървах един брат“, това има смисъл. Та всичко в нашия живот трябва да се обуславя разумно.
При какви обстоятелства е говорил Христос? Вземете Неговата притча за сеятеля. При притчата за сеятеля Той е говорил на земеделци – в една местност, дето са живели земеделци. Там е говорил Той за най-добрия метод да се сее семето – физически, умствено и духовно – и им е обяснявал условията. Едните условия обяснил така: „Едно семе паднало край пътя, друго – между тръните, третото – на каменистата почва и най-последното – на добрата почва, което дало тридесет, шестдесет и сто.“ Обясненията са за тия земеделци. После, като бил при онези рибари, там не е говорил за семето, на рибарите Той е говорил за мрежи. А сега тези взели каквото Христос е говорил на земеделците и на рибарите и го размесват – риби и жито, и казват: „Тъй казал Христос.“ Не, не, Христос е говорил много умно и на място е говорил, а ние сега вземаме и размесваме думите: „Туй казал, това-онова“ и мислим, че сме обяснили нещо. Това не е обяснение! Този невод5 какво означава? После, Христос казвал притчата за угощението, някъде Той засягал и търговците. Три категории хора се засягат, на които Христос е говорил: първият, който си купил нива, вторият, който купил пет чифта волове, и третият, който се оженил. Всяка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчите на Христа, Той определя коя притча на кое съответства и какви принципи обяснява в Живота. Какво означава Животът? Нивата означава човешкото тяло – ти си дошъл на Земята, купил си нивата, нали. Колко чифта волове е купил той, как пише там – пет чифта, нали? И после е другият, който се оженил. Значи какво е състоянието им? – Нивата съответства на съня, воловете съответстват на яденето, женитбата съответства на работата. Разбирате ли, тъй седи тази притча. Да се обясни принципиално: нивата, това е почивката, ти трябва да си починеш хубаво – един добър сън да си спал, много хубав; и като станеш, ще нахраниш пет чифта волове – яденето е това; и след туй женитбата означава работата, вътрешната страна. Христос е говорил на един окултен език на онези ученици как да разпределят работата сами на Земята. Той внесе ново гледище и засегна този окултен въпрос.
Та ако дойде сега да проучим Евангелието, ще го проучим по един окултен начин. Аз се отклонявам от главния въпрос. Щом дойдем до притчите, там може да се яви спор. Трябва да се намери в какво съотношение седи тази притча с други притчи – те са все символи. Наредете ги и тогава ще се яви разгадаването.
Значи работата – физическа, умствена и духовна – трябва да се извършва с Любов. Това е едно вътрешно упражнение за ученика. И тъй имаме три подразделения, с които трябва да се справяме: сънят, яденето и работата. И ако вие внесете този нов метод за работа, много от сегашните болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия неща ще почнат постепенно да се чистят. Ние ще имаме една по-голяма свежест, по-голяма радост на ума, по-голяма бодрост, издръжливост, животът ще бъде по-продължителен и приятен и много от сегашните мъчнотии ще се премахнат. И тогава, като излезете, зная, че пак ще дойдат вашите приятели, старите ви приятели, които са ви учили, и ще ви кажат следното: „То може, ама още не му е дошло времето и понеже вие сте стари, това е за младите.“ А младите ще кажат: „А ние сме още млади, по-нататък, да си поживеем малко, че като остареем, тогава.“ Тогава ще дойдем до положение да почнат всички да се отричат. Може, не е насила, но онзи, който иска да бъде ученик и иска да разбира, без тия правила по окултизма, без тия елементарни правила по-нататък никакъв резултат не може да постигне. Ще имате резултати обикновени, малки. Ти онова правило знаеш ли? Евангелието казва: „Верният в малкото е верен и в многото и неверният в малкото е неверен и в многото.“ Като престъпите една от малките заповеди, ще кажете: „Тази е много малка заповед, ние имаме по-велики.“ За Любовта, за Вярата и за Надеждата – за да се реализират отчасти тия работи, трябва изпълнение. Ако вие нямате сили да изпълните една малка заповед като яденето, спането, работата, всички други заповеди ще изпълните все по същия начин. Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние. „Отец ми – казва Христос – още работи и Аз работя.“ И аз казвам: и как работи Господ, знаете ли как работи! Тъй щото това са постановления чисто Божествени и ако ние ги въздигнем, Господ ще ни благослови; ако ние ги пренебрегнем, тогава и Живата Природа си има наказания. Знаете ли какво правят майките? Пратите вашето дете да изпълни някоя работа, то не я извършило; тогава на другите деца давате по една ябълка, на него – не; може след един час, след два часа да му дадете, но най-първо няма да му дадете същия прием. Това правят умните майки, а много мъдрите майки ще кажат: „Хубаво, мама да му прости.“ Много умните всякога прощават, а умните понашарват по малко. Та ние, съвременните хора, колкото и да грешим, искаме в света да няма наказания, но напротив – колкото по-малки наказания искаме, толкова по-големи идват. Казват: „Страдания да няма“ и всички искаме да се премахнат, но колкото повече го искаме, толкова те идват повече. Защо? Казва майката: „Къде се бави, аз ти казах след един час да се върнеш?“ – „Ама аз имах другарчета.“ – „Кой е по-горе – те или аз?“ Та и ние ще кажем: „Светът е тъй“, Господ ще каже: „Светът ли седи по-горе, или Аз?“ Не общественото мнение или авторитетът на някой си, но какво е казал Господ вътре в Природата – на първо място е това.
За всинца има едно правило: никаква критика, никакви такива: „Аз съм на особено мнение.“ И за мен, и за вас няма две мнения. Само по един начин може да се изпълни Волята Божия, и то разумен начин. (Второ правило за съня). Спането може да става само по един начин. Как? – Като си легнеш на лявата или на дясната страна, до сутринта да не се обърнеш. Тъй, като си легнеш на едната страна, да няма никакво хъркане, дишането да бъде плавно и тихо, да мислят, че си умрял, а като почнеш да хъркаш, това не е спане. Тихо и мирно ще спиш – това е Божествено. Казва някой: „Аз на гръб не мога да спя, а на корема си спя.“ Не, не, най-хубавото спане е на дясната страна; средно спане, средна хубост е спането на лявата страна; лошото спане е на гръб, а който иска да оре – да спи на корема си. И тъй ще турим мисълта, та като дойде да четем Божествения закон, да вложим тази мисъл в ума си и тогава да знаем, че сме спали хубаво. Вие може да преброите през годината колко вечери сте спали хубаво и ще имате понятие за вашия прогрес нагоре. Туй е дресиране или възпитание на човешката воля, оттам трябва да започнете. За учениците туй е много важно – не само за младите, но и за старите. Старите ще кажат: „Ние като дойдем втори път...“ Втори път като дойдеш... Не, не, сега е. По-добре кажете си тъй: „Аз не искам да го изпълня“, а не „Втори път.“ Пък ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и в другия свят. Спане, почивка има и в другия свят. Следователно, ако тук си научил почивката и яденето, ти си разбрал, че почивката може да бъде съзнателна и несъзнателна. Ако тук знаем как да почиваме, и там ще знаем, а ако тук не знаем как да почиваме, и горе няма да знаем. Законът е все същият, тези неща са само по аналогия. Ще кажете: „Спане?.“ Там, дето човек се е пробудил, няма сън, а има почивка. И тъй сега ще вземете тия три подразделения: спане, ядене и работа.
Сега, който идва тук, ние не му налагаме, но който е дошъл, който се ангажира веднъж, трябва да изпълни. Онези, които не са готови да изпълнят, по-добре да се откажат. За някои неделните беседи са достатъчни. И ще ви кажа защо именно в класа те не трябва да присъстват, аз да ви обясня: защото, ако влезете в един клас, колкото души и да са – пет, десет, петнадесет, сто, двеста, – ако тия ученици искат да изпълнят известна работа, а вие останете на особено мнение, вие сте като един червей, който разяжда този орган. Тогава защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дело? Който не може да изпълнява, ще каже за другите: „Той говори, но не може да изпълнява.“ Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи. Ама ще кажете: „Аз да ги слушам.“ Може да ги слушате, но няма да влизате вътре. Затуй всякога се раждат известни дисхармонии. Дойде някой, иска наряд, но този, който не може да изпълнява този наряд, да не иска, защото в притчата се казва: „По-добре е да не обещаваш.“ Щом обещаеш, трябва да го изпълниш, пък ако не искаш да изпълниш, не обещавай. Обещаеш ли веднъж пред себе си, постарай се да го изпълниш. Та от онези от вас, които остават за ученици, аз искам да бъдете изправни.
И ще се изменят малко характерите ви – само тогава може да се изменят и законите. Ще кажете: „Духът ще ни измени.“ Ама знаете ли вие методите на Духа? Духът, когато иска да измени човека, туря го в училище. Тия гимназии, университети са направени все от Божия Дух. Или ще кажете: „Там са дяволите.“ Не, не, това не е светско – то и дяволи има, но и Божият Дух работи там, Той ръководи Живота. И сега някой казва: „То е светско учение.“ Не, ние трябва да го свършим. Някои ученици влязат, напускат училището. Не, не, влезеш ли в университета, ще го свършиш. После можеш да захвърлиш дипломата, но свърши – това е характер! Или кажеш: „Аз ще свърша първи клас“ – свърши го; после, като влезеш във втори клас, кажи: „Ще го свърша“ и свърши го; после пак си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го. Другата година пак тъй кажи и така ще свършиш цялата гимназия. Не обещавай изведнъж всичко, но по малко. И сега дойдат някои, дадат обещание; дадете ли обещание, свършете го за вас самите. Така щото един ден, като влезете в другия свят, ще намерите вашия път постлан само с неизпълнени обещания. Вие ще се намерите като един човек, на когото му събуват обувките и го поставят на такива остри камъчета да ходи бос. Всички ваши обещания ще бъдат такива камъни – ще ходите и ще усещате бодежи на краката. Туй не е само форма, а де факто, тъй ще го намерите.
Та сега като ученици ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измяна няма. А кой каквото прави, това и ще намери. Ако изпълнявате всичко, каквото Бог изпълнява, то като влезете в другия свят, ще намерите един път, само с рози постлан. Защото всичко, което вие обещаете и изпълните, там е величието на всеки един човек – да изпълни обещанията, които е дал на себе си; не каквото аз ви казвам, а каквото вие сте обещали. Ако туй, за което аз ви говоря, вие го започнете и след един-два месеца кажете: „Тази работа не е за мене“, това не е добре.
И тъй тогава ние ще разграничим всинца ви, аз ще ви разгранича на пет класа. В тази Школа сега на пет класа ще ви разгранича – мъже и жени. Всеки един ученик трябва да знае в кой клас влиза. Сега ще кажете: „Дали в първи, или във втори ще съм?“ Тия класове са еднакви. Всеки от вас ще си избере един клас, но като влезе, ще го свърши, разбирате ли! Влезете ли в един клас, всичките предмети на класа ще проучите хубаво – и теория, и опит. Та като свършите първи клас, ще ви питам: „Втори клас искаш ли да свършиш?“ Ще си помислите дали да влезете във втория клас. Но като го приемете, пак ще го свършите. И тогава, като свършите петте класа, ще ви дадем диплома, т.е. Братството ще ви даде диплома, че вие сте един от способните ученици – тъй седи въпросът. Във всяка една окултна школа има и практически опити, там не е работа на хвалби. Тук казват: „Аз зная да свиря“; хубаво, я му дайте цигулката. Всички ще се наредят, и то ще се наредят най-видните професори по музика, вторачат си очите и на ученика почне да му тупка сърцето. Ако е талантлив, ще свири, но като дръпне един път лъка, учителите ще разберат колко знае да свири. Та ще знаете, че онези, които ще ви изпитват, вещи са всичките. После, едно от правилата е: няма да се интересувате кой в кой клас е. Правилото е да знаете само онези, които са във вашия клас, а кои са в други класове абсолютно е забранено такова любопитство. Всеки ще знае само класа, в който той учи, нищо повече. Сега, не е необходимо да влезете в класа. Вие може да мислите, че не трябва да влизате, че туй може да го придобиете и вън. И вън може да се придобие. Но който реши – и млади, и стари, – да се стегне да учи. Тогава Бог на прилежните помага.
Аз дадох едно мото на младите. Сега, ако младите позволят, туй мото ще го дам и на вас, старите. И аз мисля, че те ще позволят. То е следното: Без страх и без тъмнина! Без страх и без тъмнина – там, дето има страх, нищо не става, а там, дето няма страх, всичко става. В живота на ученика всичко, което става, трябва да стане без страх и без тъмнина, в абсолютна Виделина – това е едно Божествено правило за ученика. И тъй, туй сега е пропускът само на физическия свят – който работи на физическия свят, трябва да бъде безстрашен. Аз ще обясня туй. Младите казват: „Човек да бъде смел.“ Не, и смелият човек е страхлив. Затворете някоя котка; най-първо тя е страхлива, почва да бяга, но като я нашарите, тя става смела от страх и се нахвърля. Тя е станала смела от страх. И сегашните хора всички са смели само от страх. Туй, дето хората искат да се осигурят, да си направят къщи, това-онова, всички са смели, но от страх. Туй не е без страх. Да, само ученикът на окултизма или християнинът в пълния смисъл на думата, който казва, че в Бога всичко е само Добро, може да бъде безстрашен – да знаеш, че във всички моменти на Живота Бог присъства на всяко място; от нищо да не те е страх, понеже знаеш, че Бог царува навсякъде; не само знаеш, но вярваш и опитваш. В момента, в който се поколебаеш, страхът ще дойде в душата ти. Следователно, ако ученикът има страх, той е вън от училището. У нас няма ако. И Писанието казва: „Опитай и виж“; и пророкът казва: „Опитайте и вижте, че Господ е благ.“ Туй е едно изречение на Окултната школа. Това е било учението на старите пророци, които са учили тия и още по-високи правила из окултната наука.
Сега, достатъчно е. Нека имаме пак една тайна молитва.
Събота ще има зимна екскурзия. Всички да не идват. Правилото е: понеже сте ученици, ако някои мислят, че може да се простудят, да не идват – само които могат да издържат. Пак ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много ранна, горе има сняг, студеничко е – има и прана, има и студеничко. Ако у вас негативните мисли преодолеят, не идвайте; ако дойдете без страх, добре дошли. Ако сте много смели, не ви искам; ако идвате без страх и без тъмнина, всички сте добре дошли. Сега, определете часа. – 6.30 ч. сутринта при кладенчето. С тънки дрехи да не тръгнете и с тънки чорапи, но с хубави, дебели чорапи, вълнени, после и с дебели дрешки. Да направим един опит – кашлиците да оставим горе. До Малкия Черни връх мислим да идем – на височина до 1500 метра, а може някои да останат долу – ще има дежурни на 1200 метра. Там сега има сняг най-малко до 1 метър дълбочина.
Сега, вторият път положително ще се запишат онези, които искат да бъдат ученици на окултизма, които искат да следват в класовете. Тази работа е сериозна, ще си я обмислите. Ще следим изпълнението, за да видим резултатите. Който реши, добре; който не, нека си седи у дома, да се занимава с други работи. Но който реши да следва известни правила, ще ги турим в изпълнение, за да видим има ли резултат. Според тази теория ще опитаме резултатите, другояче няма как. Ще си помислите сега – не от срам, ще помислите хубаво и ако в душата ви има безстрашие и няма тъмнина, елате; ако има страх и тъмнина, не идвайте. И още едно правило: да бъдем откровени, чисти, да знаем, че като започнем една работа, за Бога я започваме и като я започнем, да я свършим. Сега, тази работа за Бога я започваме и ще я свършим. Тази работа много малка ще бъде, с много няма да започнем.
Сега, ще спазвате Свободата си. Първото правило на Любовта е Свободата. Искам всички да бъдете свободни, всичко да решите по закона на Свободата и каквото решите, да го изпълните.
Мен ми харесвате в едно отношение, мога да ви похваля. Аз не обичам да хваля, но констатирам факта. Ще ви кажа, че единственото, което харесвам, то е дето стояхте на студено отвънка. Туй съм харесал във вас, софиянци, и съм казал: отлична чърта е – които са отвънка и които са вътре, отлично е. Тази е единствената добра чърта, която имате. За друго не мога да ви похваля, но за туй не бих се срамувал да го кажа, мога навсякъде да го кажа, не само на вас, но и на другите. Добра чърта е, отлична чърта е, друго не мога да кажа.
Сега, ще използваме магнетичните сили на Витоша. Електричеството и магнетизмът, туй е най-хубавото за софиянци и ние трябва да ги използваме хубаво. Витоша е един богат магнит и трябва да използваме тия условия. Другите ученици нямат тая Витоша, а тя представлява едно приятно развлечение за окултните ученици. Другите ученици трябва да отидат много далеч, пък тук има хубави условия, дето учениците могат да се калят. Искам да направим тази екскурзия по всички правила – да ги проверим и после може да ги предадете и на другите.
Сега събранието е свършено.
2 школна лекция на общия окултен клас, 2.III.1922, четвъртък 7-8,15 ч.в., Ст. София
ЧЕТИРИТЕ ПРАВИЛА6
7,10 ч.в.
Благославяй, душе моя, Господа (съвършено тихо)
Тайна молитва
От всинца ви се иска ред, порядък, дисциплина, но не аз да ви я налагам. Аз искам всеки от вас сам да си наложи дисциплина на своите мисли и чувства. А който не може сам да си я наложи, да не идва. Ако вие не можете да си налагате такава дисциплина, не идвайте. И ако някой си позволи да дойде без тази дисциплина, тогава аз не отговарям. Аз искам Абсолютна хармония! Отвън може да ме критикувате, но тук, който ме критикува, не отговарям за последствията. Когато един човек влезе в храма Божий, трябва да знае, че туй е храм; когато идва в училището, трябва да знае, че туй е училище. Ако вие идвате тук да сравнявате вашето знание, да видите колко знаете, няма защо да идвате. Нали искате да бъдем приятели? А приятели можем да бъдем, само когато изпълняваме закона на Абсолютната Любов, когато изпълняваме закона на Мъдростта, закона на Правдата. Те са еднакви за всички, няма изключение за никого, законът там е абсолютен. Любовта бива Абсолютна и относителна; има Абсолютна Мъдрост и относителна мъдрост, Абсолютна Истина и относителна истина, Абсолютна Правда и относителна правда, Абсолютно Добро и относително добро. Ние вървим по Абсолютното, а не по относителното; относителното е вънка в света, да се разберем. Тъй щото в Абсолютното има едно мнение, а в относителното има много мнения. И трябва да знаете: само по този начин може да имате съдействието на Небето. Небето е място на ред и порядък, място на дисциплина. В Небето няма такива заповеди и такива стражари, както на Земята. Там написани закони няма, но всеки носи закони, написани вътре – или в ума си, или в сърцето си, или в Духа си, според степента на развитието, което притежава съществото.
Сега моето желание е да ви освободя от ненужните страдания и мъчнотии. Ако един ученик, който отива в училището, има мазол, има живеница7 в крака си или болки в корема си, може ли да учи? Той трябва да бъде свободен. Ако този ученик е гладен, ако три-четири дена не е ял, може ли да учи? Значи храна трябва да има, дрешки трябва да има, трябва да има всичко, което му е необходимо. Та ако вие идвате с вашите грижи тук, нямаме нужда от вас – това не е сиропиталище, не е спасителен дом. Идването ви неделен ден тук може да се счита за спасителен дом, но сега тук е училище – здрави хора трябват. Който е болен, отвънка да стои, а който е здрав, да дойде. Та всинца може да бъдете здрави. Ако сте болни, има извинение, но болните да стоят отвън. В една окултна школа хората сами стават болни и сами стават здрави. Сега на този въпрос аз ще ви отговоря направо. Когато излязохте от Бога, болни ли излязохте? – Здрави. Следователно кой е причината, че сте болни? – Вие самите. Когато излязохте от Бога, невежи ли излязохте или учени? – Учени, а не невежи. Сегашното ви невежество се дължи на това, че сте изяли и изпили всичко. А като сте изяли и изпили всичко, осиромашали сте на физическото поле.
Сега ще пристъпим към положителния Живот. Да оставим далечното минало и далечното бъдеще, а да се позанимаем с настоящето. Когато някой съвременен автор реши да напише някоя книга във вид на разказ или във вид на някой роман, той има два обекта – един герой и една героиня. Героят е мъж, а героинята е жена и около тия двама герои авторът разпределя всички други лица и прави разказа си интересен. Сега, аз задавам въпроса защо му са тия двама герои? Героят-мъж подразбира героинята-жена и героинята-жена подразбира героят-мъж. Унищожите ли вие единия герой, другият сам по себе си изчезва. И човек има два героя в себе си; кои са те? Аз ще ви ги кажа: първият герой е умът, а вторият герой е сърцето. Около тия двама герои авторът, значи Духът, разпределя другите лица. Духът, авторът е, който си избира двамата герои – умът и сърцето – и върху тях той съзижда своя разказ, около тях се нареждат всичките други лица. Сега, този автор подбира своите герои, той определя точно в какво седи геройството на героя и на героинята и им придава известни морални качества. Например на героя ще даде сила, смелост, решителност, за да побеждава, а на героинята ще даде най-големи страдания, за да издържи – нея ще я постави в най-големите изкушения и тя ще ги издържи, дава и отрицателна роля. Добре, какви трябва да бъдат тогава качествата на вашия ум, какъв трябва да бъде героят? Вашият ум трябва да бъде силен, смел, решителен. Ако умът си каже: „Това не е за мен“, той се лишава от геройството си. Търси ли умът ви лесното в света, от вас може да излезе само една морска звезда или една морска гъба, нищо повече. И когато някой Ангел слезе на Земята да разглежда хората, той познава по ума кой какво иска. Ако един ученик, който влиза в Школата, търси най-лесния път, от този ученик нищо няма да излезе. Ако той дойде при мъчните задачи и ги заобиколи или дава други да му ги разрешат и с чужда задача влиза, ние знаем какво може да излезе от него. И всичките сега управляващи света, които седят начело, са излезли от такива школи, където са решавали все лесни задачи.
И тогава какви трябва да бъдат качествата на сърцето? Те пък съответстват на героинята. Умът трябва да бъде силен, смел, решителен, а в сърцето трябва да има пластичност, издръжливост, търпение. Тия са качествата, които ученикът трябва да придобие. Никой не се ражда с тях, той ги придобива. Има условия за това и трябва да ги придобиете, за да може да разберете великата Природа. Сега, как мислите, ако този герой се е поколебал пет-шест пъти и е отстъпил от своето призвание, какво ще го очаква? Той е изгубил веднъж завинаги благоволението на героинята и с него въпросът е свършен. И обратното е вярно – когато героинята е отстъпила от своя принцип, от своето призвание, и тя е изгубила геройството си. Няма да се заблуждавате и да казвате: „Няма ли благодат?“ Това е друг въпрос. В математиката задачите се решават само по един начин, там не се допуска никакво изключение. – „Ама една единица, една погрешка!“ Тази единица, тази погрешка при едно голямо число, което се повтаря много пъти в изчисленията, причинява голяма вреда.
И тъй вие ще се занимавате с вашия герой, т.е. с вашия ум и с вашата героиня – сърцето. И тогава вие ще ме запитате: „Где остава човешката воля?“ Човешката воля по моето схващане, това е дете на ума и сърцето. Следователно, ако човек има воля, подразбирам, че умът и сърцето са продуктивни, че те са работили съобразно с Божия закон. Има ли воля, това показва, че умът и сърцето са вървели по новия път; няма ли воля, това показва, че те са бездетни, тези хора са живели един грешен живот – това е разрешението. Човек без воля, това в Духовния живот е едно израждане. Това е определението на волята, но не е като определението на съвременните философи.
Сега, за да можете да разберете вашия ум, за да можете да разберете вашето сърце и вашата воля, необходими ви са други четири елемента. Това са т. нар. темпераменти. Има нервен или умствен темперамент, който принадлежи на мозъка; има сангвиничен темперамент, който принадлежи на белите дробове, на дихателната система; холеричен темперамент, който принадлежи на мускулната и костна системи и флегматичен темперамент, който принадлежи на стомаха.
Когато нервният или умствен темперамент е първокачествен в проявлението на силите, които го образуват, мисълта тече пластично, плавно, умът е продуктивен, никаква тъмнина не се забелязва в него – той всякога ще работи, ще бъдете бързи и дълбоки в своята мисъл. Това е само тогава, когато умственият темперамент е първокачествен. Всички темпераменти биват първокачествени, среднокачествени и долнокачествени. Щом темпераментът на ума е долнокачествен, вие ще трябва дълго време да работите. Понеже в този темперамент главна роля играят мозъкът и нервите, следователно ще трябва да се учите да регулирате електричеството си. Мозъкът е място на електричеството. Някой път може да направим опит, тази е една широка област. Разните области на мозъка акумулират, събират разни родове енергии. Даже ще може да се направи опит, за да се покаже, че ако се отнемат или предадат известни енергии, веднага ще се измени и вашето умствено настроение. Да допуснем, че ви е страх нещо, не можете да живеете вкъщи, искате да бягате. Ако някой по-смел от вас си тури ръката на известна част на главата ви, там, дето е центърът на страха, веднага ще отнеме съответната енергия и страхът ви ще изчезне; и обратно, ако някой страхливец си тури ръката на това място на главата на някого, той ще стане страхлив. Тъй че страхът може да се предаде, може и да ви се отнеме. Това са течения вътре в мозъка; когато дойдем до тия течения, те могат да произведат в съответстващите центрове известни движения и тогава в съзнанието ще се яви едно раздвижване, съпроводено с опасност. После, да кажем, че някой човек е милостив или състрадателен; тази енергия пак е локализирана в известна част на мозъка. Ако вие сте решили да направите някое благодеяние и дойде един човек при вас с отрицателни качества – човек, който не е милостив, и положи ръцете си там, на центъра на милосърдието, и у вас ще се роди същото желание да не давате нищо; обратно, ако някой не иска да даде милостиня, а друг, който е много милостив, си положи ръката на този център, у този човек веднага ще се роди желание да даде милостиня. Та някой казва: „Аз нямам разположение да правя това нещо.“ Питам туй от вашия ум ли е произлязло, ваше ли е туй нещо? Вие трябва да знаете дали една мисъл е ваша, или е чужда. „Аз – казва – нямам разположение.“ Да, но това не е философия. Туй неразположение може да е чуждо и ако всеки ден вие преживявате чуждите разположения, каква опитност може да имате? Никаква. Българите казват: „Чуждото е всякога чуждо, то и на Великден се взема.“ Не, вие ще оставите само това, което е вътре във вас, само вашето, само туй, което е минало през вашия ум, проверено от вашето сърце и приложено от вашата воля – върху него може да се работи. Аз желая това, което ще изучавате в Школата, да мине през вашия ум, през вашето сърце и през вашата воля. Аз нямам за цел да ви убеждавам в туй, не, далеч е от мен тази мисъл. В тази Велика окултна школа опитът играе всичката роля. Храната сама себе си препоръчва, нали? Няма да я препоръчвам аз, казвам: „Опитайте тази храна!“ От резултатите вие ще съдите за храната. От това, което ви се преподава, искам вие сами да си съставите мнение дали е полезно, или не.
Първият темперамент, умственият, аз го наричам динамичен. Следователно главата е опасна, динамо е тя. Тя е както боздуган и този, който има силна глава, ако не е добър, върху когото сложи този боздуган, може да му направи голяма пакост.
Вторият темперамент, сангвиничният, аз го наричам въздухообразен, той има свойството да се разширява. И следователно той е необходим, понеже, когато човек има този сангвиничен темперамент, той дава експанзивност на своята динамическа сила – главата, формата и да става по-голяма. И този темперамент се развива, затуй трябва да употребим дишането като средство за развиването му. Онези, които имат слабо дишане, които са тесногръди, на които белите дробове не са развити, кръвоносните съдове са слаби, у тях този темперамент е долнокачествен и вследствие на това и умствената им система няма да функционира правилно. Има отношение между темпераментите. И тъй, първото нещо, ще гледате да развивате белите си дробове в съответствие с вашата нервна система. В сангвиничния темперамент влизат белите дробове и кръвоносната система, те го образуват.
След първите два идва флегматичният темперамент или, както някои го наричат, витивният или жизненият темперамент. Аз го наричам събирателен темперамент – който сгъстява. Той е темпераментът на стомаха. Когато човек има нормално развит стомах, храненето става правилно – ни много гладуване, ни много преяждане. Следователно този темперамент е необходим, за да събира енергията. И онези, които са лишени от витивния темперамент, често изсъхват както цветята, те са без пръстчица наоколо и почват да стават сухички. Казват: „Не си струва човек да е дебел“, но и коремът, когато е съвсем малък, не си струва. При този темперамент не е важна големината, но строежът на стомаха и той има качеството добро ядене. Навреме ще ядеш и няма да преяждаш, ако искаш да преустроиш стомаха си.
И най-после идва холеричният темперамент, темпераментът на мускулната и костна системи или темпераментът на физическия човек. Аз го наричам екзекутивен. Той носи изпълнителната страна на човешкия живот. Всичко, каквото трябва да се извършва в света, се извършва все чрез този темперамент. Онези, у които този темперамент преобладава, имат жилави мускули, костите им са здрави, малко грубички, езикът им е малко невъздържан, не се разправят с думи, а с ръце и крака.
Сега, всеки темперамент си има своята област на действие. Когато холеричният темперамент преобладава, тогава са развити съответстващите центрове в мозъка – около ушите. Защото всеки един външен център си има представител горе в мозъка – там тия части са силно развити. При сангвиничния темперамент силно е развита горната част – въображението. При флегматичния темперамент са развити слепоочните части, а това показва, че когато на такъв човек му замирише на ядене, у него се заражда приятното желание да си похапне. Когато умствената система преобладава, тогава целият строеж на предната част на челото има красива форма.
Вие трябва да изучавате темпераментите и да почвате да ги развивате. Ако не можете да съградите известен темперамент, да внесете присъщите нему качества, във вас ще остане една липса. Търпелив човек може да бъде оня, който има витивен или флегматичен темперамент. Даже и добре развитият човек, ако изгуби качествата на витивния темперамент, не може да бъде търпелив. Той не може да бъде бърз, ако сангвиничният темперамент не е развит у него. После, мисълта му не може да бъде будна, да схваща бързо, ако нервният темперамент не е развит. Най-първо ще се заемете да обработвате вашите темпераменти. Сега, по отношение на темпераментите има известно измерване, но ако аз ви дам измерванията, вие, които не сте запознати с тия закони, може да си объркате понятията. Например широчината на носа отдолу и слепоочните области ще покажат доколко е развит вашият витивен темперамент, защото между всички части има една съразмерност. Широчината на ноздрите има съотношение към широчината на ръката, а също и към лицето. После, според както е устроен стомахът ви, така ще бъдат устроени пръстите ви; както са устроени белите ви дробове, така ще бъде устроена и цялата ви ръка, и меките части на пръстите, които съответстват на белия дроб. Който разбира това, като погледне частите на пръстите, ще знае в какво положение се намира стомахът ви, всичко ще знае, в туй отношение няма нищо скрито-покрито. И на вас като ученици ви предстои много сериозна работа.
Сега, аз искам да определя следното: в това училище за работа ще употребите само излишното си време – туй, което не знаете къде да го употребите. Не искам да напуснете домовете си. Колко часа може да определите? Час, половин час ли, повече ли? Най-малко един час ви трябва, а ако можете час и половина до два часа през деня, още по-добре, но да не си оставяте работата, че да стават скандали, не, скандали не искам. На способния ученик малко време му трябва и на трудолюбивия ученик малко време му трябва. Нали знаете онази поговорка, дето се надбягвали жабата и заекът? Заекът бягал много бързо, но спал на много места, а жабата ходела бавно, но не почивала и надминала заека. Та бързите хора понякога закъсняват повече, отколкото мудните.
И туй е вярно: най-способните ученици в училището, които много обещават, в Живота нищо не дават. Не че не могат да дадат, но те се развалят от похвалите. Сега, мнозина казват: „Да ни похвалят.“ Не, похвалата е много опасна. Веднъж в годината трябва да похвалиш някого и то само на Великден, но всеки ден да го хвалиш е много опасно. На Земята е много опасно да се хвали човека. Опасно е и да корим, няма защо да кориш. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. И корене, и хвалене – и двете имат егоистична подкладка. Ние хвалим някой човек; защо? – За да го подкупим – мисълта ни не е, че той е благороден, но искаме да го подкупим. Някой път казваме: „Ти си много лош“; с това ние искаме да му въздействаме. А той казва: „Не съм толкова лош.“ В Окултната школа и единият, и другият начин не се употребяват – не се позволява нито да ви хвалят, нито да ви корят.
Сега, ние имаме способности, вложени в нас, и всеки ги има преизобилно. Тия способности трябва да се развиват. У едни има повече условия за това, а у други – по-малко. При сегашните условия всички не може да бъдете еднакви и еднакви резултати не можете да постигнете. Даже между десет души един или двама от тях са талантливи, могат много нещо да постигнат, само те са герои, а другите са второстепенни. Ако в тоя живот не можем много да постигнем, то в другия живот, но туй не трябва да ни обезсърчава. Когато дойде твоят ред, тогава ще бъдеш готов – тъй трябва да гледа ученикът. Той трябва да използва настоящето заради ония далечни цели на своето битие. Един ден нас ще ни повикат, ще ни кажат: „Изпълнете своята роля!“ Ако сме готови, ще я изпълним. Тогава ще дойде твоят ред.
И тъй, за да може да развиете вашия умствен или нервен темперамент, непременно трябва да се научите да владеете вашите мисли. За самообладанието е говорено много пъти. Самообладанието е едно изкуство за ученика. Ще дойдат тревоги, ще дойдат изпитания и те са естествени. Ще дойдат, но когато всичките тия смущения се явят и ти изкараш от тях едно благо за себе си, ти си съумял да завладееш своите мисли. Всеки от вас да си има една тетрадка или едно тефтерче, обезателно. Изпаднете ли в едно изкушение някой път или се разтревожите, забележете си колко минути ви е трябвало, за да се успокоите. Гневът започне ли, кажи си: „В 10.30 ч. в мен настана една голяма буря и след пет, десет, петнадесет минути, половин, един час (ще си отбележите точно кога) тази буря престана.“ Някой казва: „Този гняв ще мине сам по себе си.“ Да, гневът сам по себе си ще мине, но може всичко да отвлече и тогава той е опасен, а ако вие го впрегнете на работа, всичко ще се задържи. Не е лошо да дойде гневът, но когато задигне всичко, тогава е опасен. Тази енергия ще я впрегнете на работа. Или дойде ви някоя добра мисъл; отбележете колко време ви е трябвало, за да я постигнете. Не отбелязвайте всичките мисли, а на ден по една мисъл стига. Ако е отрицателна, вижте колко време ви трябва, за да превърнете това състояние, да получите едно приятно разположение вътре и да кажете: „Благодаря, аз си научих урока добре.“ Това значи сами да си решавате задачата, нали? И забележително е – щом човек влезе в духовния път, веднага му се създават неприятности. Вземете вашето дете, което е било спокойно и си е играело, пратите го на училище, веднага учителите му създават беля. То, като се върне, не може да играе, почва да мисли, че по този и този предмет има да учи, а вие казвате: „Туй мое дете много учи.“ И майката се безпокои, че детето и много учи. Няма опасност от многото учене. Сега, във вас може да се сложи мисълта, че туй е една проста работа. Не, основна работа е!
Толстой привежда един разказ. Аз няма да ви приведа целия разказ, но само една част, която изяснява моята мисъл. Той е следният: някой си искал да стане ясновидец и мислил, че като стане такъв, ще може да използва ясновидството. И действително дало му се един такъв момент. Видял, че някой си крадец влиза в някоя къща при един богаташ и иска да го обере. И намислил да направи добро: отишъл при богатият, смушкал го да стане, за да види крадеца; богатият станал и убил разбойника. Друг случай: ясновидецът видял, че двама млади се обичали; по едно време при момата се приближава друг момък; той отива да каже на нейния възлюбен да я спаси; момъкът набързо отива, но двамата се скарват и се убиват. Ясновидецът искал да уреди живота им. Трети случай: видял на една нива, че някой отива да краде кръстците, а този, комуто принадлежала нивата, бил беден; отива и му казва: „Знаеш ли, че твоите снопи ги крадат?“; този отива, залавя крадеца, скарват се и се убиват. Това не е наука. Затуй Писанието казва: „Отива ли някой да извърши някое престъпление, нека го извърши, а ученикът да си върви в пътя.“ Аз харесвам онзи пример с Жан Валжан в романа на Виктор Юго „Клетниците“, когото залавят със светилника в ръка и го завеждат при епископа. Този последният казва: „Той не го открадна, аз му го дадох.“ Това е един благороден пример!
Грешката на всички окултни ученици е там, дето се ровите в една малка погрешка на другите и казвате: „Защо да я направи?“ С погрешки ние не се занимаваме, в една окултна школа никога не се позволява да се занимаваме с отрицателните качества на другите. И ако дойде някой да ти се оплаква, че са го обрали, извади от джоба си и му плати. Кажи: „Колко ти взеха?“ – „Петстотин лева.“ – „Аз плащам.“ И въпросът се свършва. От учениците в тази Школа искам всички да изправите по този начин погрешките на другите. – „Да изправя погрешките на другите! Че как да ги изправя?“ Как? – Да не допускате тия отрицателни качества в себе си. Никога не мисли за грешките на другите, ако искаш да се облагородиш. Никога, абсолютно никога не мисли за хората! Сега, туй е за учениците в Школата, то не е за външния свят. За света правилото е друго – не прилагайте туй правило в света, законът там е друг. Но онзи, който иска да бъде ученик в Христовата школа, абсолютно никога не трябва да се спира на грешките на хората. Те ще дойдат, но никога не се спирайте на тях. Тъй и Бог не се спира върху нашите грехове – Той всеки ден твори нови неща, ново твори. Сега, има много хора, които се спират на погрешките на другите и казват: „Това дали е право, или не?“ В Абсолютното право има само едно правило и аз желая всички вие да турите туй правило: да внасяте в себе си всякога нещо ново, нещо добро.
Изведнъж няма да станете съвършени ученици, аз не искам туй от вас, но да знаете да решавате задачите си, да бъдете акуратни. По туй правило колкото ви се даде, толкова, никога не отлагайте, никога не изоставяйте. Нямайте лошо мнение за себе си, имай такова мнение за себе си, каквото Господ има за теб. Ако кажеш: „Аз съм много лош“ и подразбираш, че Бог те е направил такъв, много грешиш. Пък ако разбираш, че си много мързелив, то е друг въпрос. Кажи: „Способен съм аз да направя това, способен съм.“
И тъй ще работите върху вашите темпераменти: върху темперамента на главата си – нервния, върху сангвиничния темперамент, върху флегматичния темперамент и върху мотивния (холеричния) темперамент. И всякога ще разпределяте енергиите си равномерно. По този начин лицето ви ще почне да придобива правилна форма. Ония, у които темпераментите се изопачават, ще се появи асиметрия – пръстите се изкривяват, ръцете и краката почват да се изкривяват, става дисхармония в проявяването на енергиите. И тъй умът, сърцето и волята имат четири елемента и с тях ще трябва да работите. Ще вложите във всяка мисъл динамизъм (електричество), след туй на тази мисъл ще дадете разширение, после – гъстота (тежест) и най-после – сила на движение или, както аз го наричам, растене. Функционират ли по този начин вашите темпераменти, всичко ще можете да извършвате. Не трябва само да посадим тия неща, но те ще трябва да израснат и да дадат своя плод. Някои писатели пишат добре, понеже те са вложили в своята мисъл всички тия качества.
Умът е героят, сърцето е героинята, а детето, родено от тия герои, е подобно на бащата и майката. Когато аз говоря за волята, подразбирам детето на ума и сърцето. Аз съм забелязал често след моите неделни беседи, след като съм проповядвал някоя хубава беседа, двама души спорят, карат се за нещо и казвам: ето как са разбрали беседата – единият се докачил и другият се докачил. А като кажат: „Отлична беседа“ и не се карат, те тогава са я разбрали добре. Но щом се скарат двамата, тя не е отлична; ако двама души се скарват, тази беседа не е първостепенна.
Та пътят, по който ще вървите, е път на труд и постоянство.
Ще бъда точен, имам само още пет минути време. Тогава ще свържете двете беседи: предишната беше за спане, ядене и работа, а тази беседа е за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля и за темпераментите.
Сега ще ви задам една задача: всеки от вас да напише по десет реда върху темата: Кой е най-добрият ум. Всеки да напише туй, което разбира, според него. И после ще ви оставя вас, учениците, сами да си го разкритикувате. Ще има едно или две събрания – учениците да си разкритикуват туй, което са написали. И тъй темата е: Кой е най-добрият ум или Кои са качествата на най-добрия ум. То е много ясно, умът нали го уподобихме на героя. Ще опишете ума тъй, както един автор описва главните качества на героя – умът и героят са подобни. Сега онези от вас, които могат да напишат това, следващия път ще донесат листчетата си и от всичко туй, което сте написали, ще извадим есенцията – какво мислите вие за ума – и ще дойдем до някакви правила – как трябва да се възпитава ума. Всеки ще напише, без да чете на друг написаното. Ще напишете половин лист, десет реда, без да си туряте името. Ще прочетем кой какво мисли за най-добрия ум. Ще имаме едно упражнение и тогава ще задължим едного от вас, който е най-способен, да извади есенцията от всички тия мисли и да направи едно общо описание, резюме за най-добрия ум.
Тайна молитва
(Любовта е извор). 8 ч.в.
3 школна лекция на общия окултен клас, 9.III. 1922. Четвъртък, Ст. София,
ПЪРВОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ НА УЧЕНИЦИТЕ8
7.30 ч. в.
Тайна молитва
Преди да пристъпим към прочитане на това, което е написано, аз ще направя няколко кратки бележки. Тия познания, които може да добиете в една окултна школа, ще засегнат не само вашия настоящ живот, но и бъдещия ви живот. Тия познания ще ви бъдат в полза не само засега, но може би за хиляди години от сега нататък.
Всяка една окултна школа или Великата Божествена окултна школа е съпроводена с големи мъчнотии. И не е тъй лесно човек да стане ученик на една окултна школа. Вие може да минавате в тази Велика школа само за оглашен. Защото ученик е само онзи, който може да борави със задачите на тая Окултна школа, както математикът трябва да знае всички правила на математиката, за да борави със сложните задачи, и музикантът – със сложните упражнения в музиката. Ученикът всякога трябва да знае положението си в Школата, той не трябва да си прави илюзии.
Първото правило в една Окултна школа е: ученикът трябва да има голямо смирение, не овчедушие, а смирение в тази велика идея, че Вечното, Безграничното не може да се събере в ограниченото. Той не трябва да си прави илюзията, че в тази малка главица, в този малък мозък вътре ще може да се събере всичкото тайно знание – невъзможно е това нещо засега. Прави се сравнение, че човешкият мозък има голяма възможност да придобие големи знания. Туй сравнение е следното: ако съберем всичкото съвременно знание (може да го съберем в деветдесет книги, големи като Библията) и ако го напечатим в клетките на мозъка си, пак ще остане място за още деветстотин такива книги. Тъй щото вземете 90:900 и ще видите какво е отношението – 1:10; значи човек дори не е преполовил своето учение.
Ученикът в тази Окултна школа трябва да знае къде му е мястото. Той трябва да знае, че учениците от най-долната градация се различават от учениците от най-високата по знание, т.е. че тяхното знание и сила в сравнение с онова на напредналите е нищо. Човек в едно отношение може да знае, но в друго отношение да не знае. Сега, туй не трябва да ви бъде за обезсърчение, но който иска да се учи, трябва да знае това нещо. И пак ще ви повторя идеята: хората остаряват, само когато мислят, че всичко знаят. Който иска да остарее, това е много лесно. Денят, в който ти помислиш, че всичко си свършил, ти си остарял. А за да се подмладиш, ще мислиш, че много малко знаеш, ще почнеш като дете да възприемаш. А такава старост аз я наричам преждевременна. Затуй желая всички в Школата да бъдете млади. А да бъдете млади значи да мислите, че сега започвате Великото Божествено учение.
Учението, което светът дава, е предговор на Божественото учение. Като свършите всичко в света – отделенията, прогимназията, гимназията, после университета, специализирате се и станете най-учения човек, това е само предговор на Божественото знание, което трябва да започнете. Следователно, ако вие сте добили този предговор, може да станете един добър ученик в Божествената школа. Затуй аз препоръчвам на всеки да добиете от светското знание колкото може повече. Защото някой казва: „Нам светско знание не ни трябва, а Божествено.“ Ако светското нямаш, Божественото не можеш да придобиеш; ако светското ти е мъчно, Божественото е хиляди пъти по-мъчно. Сега в един съвременен университет плащат такса осемстотин лева, а в едно Божествено учение с осем хиляди лева не може да влезеш, и с десет хиляди лева не може да влезеш, и с двадесет хиляди, и със сто хиляди, и с един милион, и с десет и със сто милиона не може да влезеш, и с един милиард не може да влезеш. Разбирате ли? Ако е за пари, то с пари не може да се откупува. В Божественото училище ще заложиш сърцето си и ума си, а волята ще остане твоя. И тогава ще откупуваш сърцето и ума си, за да покажеш колко си юнак. Волята ще остане на теб, а умът и сърцето – там. И затуй Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Сърцето си ще го заложиш. Разбира се туй не е залагане, тъй както в света залагат.
Във всяка окултна школа ще пристъпите с всичкото си благоговение. То е нещо вътрешно. Няма да ходите разпасани, но там, като влезе човек, трябва да има всичкото благородство на ума и сърцето – да знаете, че туй е една от най-великите и най-благородните работи. И върху познанията, върху това градиво, което ученикът ще добие, ще почива неговото щастие, понеже той ще съгражда бъдещия си живот и бъдещия си дом върху тия свои познания. Някои ще кажат: „Без тия знания не може ли?“ – Не може. Може да влезете съзнателно или несъзнателно, но все таки ще минете през Божествената школа и ще свършите. Само че някои са влезли без да знаят, а други знаят, че са влезли в тази Школа. Религиозните хора казват: „Нам не ни трябват много знания“, т.е. „Ние и без окултна школа можем да минем.“ Това подразбира, че те несъзнателно ще минат тази Школа. Някои хора я минават съзнателно, а други – несъзнателно. И ще ви кажа защо: страхливите ученици ги прекарват през моста вечерно време, да не виждат, а безстрашните ученици – денем. И на страхливите им турят превръзка на очите. И когато някой каже: „Не може ли без тази Школа?“, аз казвам: може, но с превръзка, а може и без превръзка.
После, правилото казва, че ние не искаме много, напротив – много малко изискваме. От всеки един ученик искаме да отдели на ден по един час време. Седем дена по един час от деня – седем часа работа. И то този час от времето, което ще прахосаш някъде, да посветиш на туй занимание – и този час ще го посветите съзнателно, от Любов. Пак ще ви кажа: ако вие работите без Любов, нищо няма да ви ползва. Правилото на Божествената окултна школа гласи, че знанието трябва да се добива по закона на Любовта; добиеш ли едно знание без Любов, то няма да те ползва. И апостол Павел в Посланието си към коринтяните казва: „Каквото и да направя, ако е без Любов, нищо не се ползвам.“ Ако го направим с Любов, ползваме се.
Сега, в тази Окултна школа вие ще се запознаете с всички религиозни системи, положения, закони – защо са се явили религиите, при какви условия и т.н. И тогава няма да има тия неразбории – дали ние сме на правата, или на кривата страна. От окултно гледище ние другояче разсъждаваме за правото и кривото. От становището на Окултната школа съвременното право е безправие. И когато някой ви каже: „Няма ли право?...“ Право! Вашето право от окултно становище е безправие. И следователно, за да имаме едно правилно схващане за тази Велика Божествена еволюция на нещата, трябва да имаме туй истинско познание, истинско разбиране и тогава ще можем да разглеждаме въпросите философски. Ние не се боим от въпроси. Някои въпроси може да ги разрешим много лесно, а други въпроси оставяме без отговор. Защо? – Защото във всяка една окултна школа всеки един въпрос трябва да се разгледа на своето време, а не без време. Има въпроси, които се задават без време. Задава се въпросът има ли Господ или не. Този въпрос е ненавременен. Има ли бъдещ живот, или не? – И този въпрос е ненавременен. Защото аз, който живея едновременно и в този, и в другия свят, ходя и се разговарям с всички тия Ангели, ако ме питат има ли Ангели, аз си мълча. Някой ще ме убеждава, че това е глупаво – аз пак мълча, виждам кое е глупаво. Ама ще пита някой: „Ти виждаш ли това?“ Ами ти разбираш ли това, което питаш? Колкото ти имаш право да се съмняваш в моето виждане, толкова имам право и аз да се съмнявам в твоето разбиране. А две еднакви величини в две противоположни посоки една към друга взаимно се унищожават. А виж на зададени такива въпроси в Окултната школа: „Как да живеем, как да подобрим живота си?“ – на това може да отговори Окултната школа. „Как да обновим своя живот, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душевните си сили?“ – на всичко туй се отговаря прямо, дават се методи.
Онези, които влизат в Школата, трябва да знаят, че те са ученици, а ученикът трябва да бъде без предубеждение – той трябва да бъде чист като опрана дреха. Само старите хора, които са живели дълго време в света, казват: „Човек не трябва да бъде глупав.“ А от окултно гледище ние предпочитаме да бъдем глупави в известно отношение. Та всеки един от вас трябва да напусне своите предубеждения. И ако от това, което се преподава, не се постигат резултати, той сам ще си прави своето заключение. Малки, микроскопични опити – големи работи няма да правим. Ще ви кажем да посеете едно житно зърно и после ще ви питам израсна ли. – „Израсна.“ После, колко зърна даде, узря ли, реално ли е това зърно? Защото туй, което става с едното житно зърно, същото става и с десет милиона такива.
Но няма да очаквате изведнъж резултати. Някой, като влезе в Школата, мисли, че ще се изтегли завесата и изведнъж всичко ще се оправи. Който мисли, че ще се вдигне завесата изведнъж, аз го предупреждавам да не си губи времето. Тъй щото ще трябва да се разберем – да не кажат някои: „Ама аз какво мислех.“ Ако мислите за големи работи, аз ще ви покажа място къде да отидете за тях – там много се добива.
И тъй на първа ръка ние ще пристъпим да проучим основно човека – сегашния човек тъй, както е, да го проучим в тази му фаза, с тия сили, които се развиват в неговия организъм, проявяват се в неговия ум, действат в неговото сърце и се реализират в неговата воля. И след като проучим човека по този начин, ние ще пристъпим тогава в друга една област, по-широка и по-приятна. Проучването на човека в някое отношение е приятно, а в друго отношение – неприятно. Когато проучваш положителната страна на човека – приятно е, когато проучваш неговите отрицателни страни е много неприятно. И всеки ученик трябва да бъде много смел и решителен. Да проучим човека, това е трудно нещо. Ще ви поставят в една окултна школа и ще ви покажат положителните и отрицателните страни на вашия характер, тъй както пред едно огледало – да си видите мислите. И при един такъв изпит не зная, но температурата ви ще падне най-малко тридесет и пет градуса под нулата, ще изстинете и ще ви се отще да живеете. И затуй в старо време много ученици са полудявали. Но ние няма да направим това. В тия школи, дето много се дава, човек излиза или с много ум, или без ум – то е хазартна игра. А методът, който ние ще употребим, е един от най-безопасните. Но като казвам безопасен, да не мислите, че лесно ще минете – и тук ще заложите ума и сърцето си. Там си има долапчета и ключове и всеки ден, като кажете: „Искам сърцето си назад“, може да си отворите, когато искате, и да си вземете ума и сърцето. А другият начин – дето много се придобива, то е в друг клас. И тогава, като свършиш училището, ще дойде Великият Учител, сам ще отвори. И ако вие ме попитате за съвременните полудели, смахнати хора защо са такива, те се все ученици на такива школи, недосвършили са те. На първо време ще турите в ума си мисълта: „Трябва да свършим училището по който и да е начин.“ Религията казва: „Трябва да вършим Волята Божия“, а ние казваме: „Земята е едно училище и то трябва да се свърши по който и да е начин.“
Сега, кой от вас може да чете хубаво? Да се прочетат темите! (Брат Белев чете).
Сега ще определите една комисия, която, след като прочита всичките работи, да изважда нещо общо. От всичко туй ще извадите най-важните работи и ще направите едно общо определение – кой е най-добрият ум. Може да започнете оттам: умът и неговите връзки с материалния свят, разните му качества в Природата и т.н. Кои ще влязат в тази комисия? Може вие да се определите, за вас 14 е най-доброто число – 7 братя и 7 сестри. Вие ще си ги изберете, то е вече ваша работа. (Мълчание) Тогава аз определям братята Толев, Белев, Русчев, Русев, Радев, Коен и Радославов, а от сестрите – Недялкова, Здравка Попова, Спиридонова, Стоянова, Динова, леля Гина, Иванова.
Сега, тук се иска вещина, за да се извадят важните мисли, защото туй общо определение, което ще направите, всички ще го проучите и всички ученици ще си го препишат, да го имат. То да бъде нещо красиво. Ще го прочетем тук и ще го турим на гласуване, за да видим одобрявате ли го всички.
Тайна молитва
4 школна лекция на общия окултен клас, 16.III.1922, четвъртък. Ст. София.
ТРИ РАЗРЯДА УЧЕНИЦИ9
7.30 ч. в.
Тайна молитва
В Школата има три категории ученици: слушатели, верующи и ученици. С какво се отличават слушателите? – Със слушането. С какво се отличават верующите? – С вярата. А учениците? – С учението си. Значи тия три положения, това са качества на ученика. Той започва със слушането – това е първата стъпка, втората стъпка е вярата, а учението е третата стъпка. Но той не свършва там. Следователно трябва да се научите да слушате – това е едно от първите качества. Слушането в окултизма се нарича концентриране на ума или умът да бъде съсредоточен в една посока, без да е разсеян. Второто качество на ученика е да има вяра, да не се съмнява в това, което учи и слуша. Усъмни ли се веднъж, този процес на учение се спира. В каквото и да е направление принципът е същият – във вярата съмнение не се допуска. Може да имате погрешни схващания, те са извън вярата. И после, ученикът се отличава със стремеж към учение, т.е. той иска да придобие Знание, което произтича от Мъдростта. Следователно той не може да се съмнява в туй Знание – то се отличава от обикновеното знание, което сега имате.
Сега, това са встъпителни бележки, много пъти сте ги слушали, но в Школата трябва вече да ги приложите. Когато някому кажат, че е слушател, той от това може да се обиди, но туй да знаеш да слушаш, то е едно от великите качества на човека. Да се вслушаш и да слушаш, и да знаеш как да слушаш, то е най-приятното в Живота, то е изкуство на ухото. Щом дойдем до вярата, ще засегнете горната част на мозъка. С тия три качества на ученика вие засягате мозъка в три направления: центърът на вярата се намира отгоре на повърхността на човешкия мозък, учението се намира отпред, а слушането – отзад и се образува един равностранен триъгълник. Слушането е отзад и всякога всичките неприятности в Живота идат все отзад.
Сега, ние зададохме първия въпрос: какво е предназначението на ученика в една окултна школа? Само Окултната школа може да ви даде един правилен и положителен отговор. Какво е предназначението на човека? Само тя ще ви даде такъв отговор, с който можете да бъдете задоволени. И щом приемете туй задоволство, у вас няма да се роди една индиферентност, няма да мислите, че знаете, а ще се яви един нов импулс да работите за вашето повдигане. Много препятствия се изпречват в живота ви, поради което не можете да схванете великите истини, които са вложени в знанието, което може да ви даде една окултна школа. Например сега някои от вас не са си доспали, снощи не са спали добре; на други храната им не е била добра, не са си дояли; трети имат някакви сделки в света, имат малко загуба. Всички изобщо все имате малко спънки и като не знаете още закона как да се освободите от тия временни безпокойства, то и Истината не може да ви засегне тъй реално, както би трябвало. А целта на Окултната школа е да приготви умовете ви, сърцата ви, за да разбирате и прилагате Истината. Сега, тази Школа същевременно е и една опитна Школа. Аз говоря за Окултната школа на Всемирното Бяло Братство, която ще ви покаже пътя да приложите Истината в Живота – не да я намерите, а да я приложите. Сега, тия са общи твърдения.
В една от миналите си беседи аз разпределих човешкия живот на три категории – спане, ядене и работа. Първата задача на ученика е да ги разбере правилно. Спането засяга астралния или чувствения живот на човека, т.е. неговата духовна страна. Човек се учи духовно само в съня си – само когато спите, може да се учите духовно, тъй е. И ако вие не знаете как да спите, никога не можете да се учите духовно, учени хора не може да бъдете и ученици не може да бъдете. И когато казвам, че трябва да се научите да спите, разбирам, че трябва да поставите тялото си в такова положение, че като излезе вашата душа, вашият двойник, да намерите вашият Учител, който ще ви преподава, защото знанието се преподава горе в Духовния свят, а не на Земята. Тук е повторение на това, което там се преподава. Затуй казвам: най-първо, да се научите да спите спокойно. Волята си трябва да приложите. Една вечер не можете да спите, друга, трета, но за една година ще гледате да се научите да спите добре. Ако вие не можете да приложите воля да спите, какви герои ще бъдете?
И първото нещо, ще възпитавате тялото си, за да знаете как да си почивате. Ще ви дадем упражнения да знаете как да си почивате. Вие искате сега да ме слушате, но сте стегнати – краката ви са стегнати, умът ви е стегнат, вие сте в едно болезнено състояние. Тази стегнатост на мускулите винаги ще предизвика вашите низши центрове, ще привлече астралните сили в долните слоеве на мозъка ви и ще се родят отрицателни, най-низки мисли и чувства. Например на някои лицата ви са тъй сериозни, понеже така се възпитавате, но това е дресировка. В Окултната школа ще се научите лицата ви да бъдат тихи и спокойни, чисти, естествени, много естествени. Представете си, че от всичко сте задоволени, като че имате всичко, каквото желаете – какъв изглед ще има лицето ви? Такова трябва да бъде лицето на окултният ученик. Представете си, че вие очаквате някой ваш приятел, когото от години обичате – сърцето ви трепти, очаквате го. Другото положение: представете си, че са ви осъдили на смъртно наказание и утре ще ви обесят; тогава какво ще бъде положението ви? Сега, туй смъртно наказание вие го прилагате почти всяка седмица по един път в себе си и така по някой път вие се самоубивате. Е, какъв изглед ще има лицето ви? Ами че много от вашите най-благородни чувства и мисли, които някога проникват, вие ги убивате, обесвате ги за нищо и никакво, като че за някое ваше лошо състояние е виновна тази ваша мисъл или това ваше чувство. В тая Школа абсолютно никаква ваша мисъл не се позволява да обесите, абсолютно никакво ваше желание нямате право да обесите. Не, не се позволява – всичко ще си расте и ще се развива, както Господ иска или както Неговите закони налагат. Произнесете ли една смъртна присъда, непременно зло ви очаква.
И тъй ще седнете спокойно пет-десет минути при най-хубаво разположение и ще почнете да си представяте най-хубавите картини. Отпуснете си ръката тъй свободно и после ще я вдигнете и отново спуснете свободно да пада. Всичките ви мускули трябва да се отпуснат. Вие трябва да почнете да владеете вашите мускули, всички ваши нерви. И друго: ще трябва да се научите как да ходите – в Окултната школа има начин за правилно ходене. Някои от вас, като вървят, удрят твърдо с петите си като военните. Токовете ви отзад почти са изядени, нали? Тия, които ходят така, са ученици, които трошат камъни. Тези ваши пети по същия начин ще разрушат и най-хубавите мисли и желания, които имате в мозъка си. Други от вас стъпват на предната част на обувките и обувките там се изяждат, а това показва, че в тях осторожността10 е чрезмерно развита. Те са хитри като лисиците. Няма какво да се боите от света, светът е тъй устроен, че няма засада за вас. Ако вие вървите по Божествения закон, може да вървите спокойно и опасност няма. Всеки един от вас, щом влезете като ученици в една окултна школа, Бялото Братство ви знае и следователно вземат грижи за вас – навсякъде може да ходите безопасно. Нали псалмопевецът казва: „Под крилата на Бога ще бъдат“ – под Неговите крила. Те твърдят, че има Божи промисъл, но щом дойдем да го приложим ние не вярваме в никакъв Промисъл. И аз ще направя един опит да ви покажа, че вие не вярвате в Божия промисъл; не че не искате да вярвате, но не сте готови за тази Абсолютна вяра. Представете си, че образуваме един изкуствен пожар в тази стая; ако вие не можете да се концентрирате, ще има такъв бяг – ще забравите, че сте ученици, и всеки ще гледа да излезе по-скоро от стаята. Следователно ние ще гледаме да се освободим от ония най-инстинктивни чувства. Понякога ние трепваме, уплашваме се, без да има причина.
Във Варненската гимназия един от учителите обичал дълго време да остава вътре в класа след звънеца, не си излизал веднага. Един ден учениците намислили как да се избавят от него. Те го проучили и разбрали, че той много се страхувал от жаби. Един ден те взели десет-двадесет жаби и ги турили вътре в катедрата. Учителят, като отворил катедрата, за да извади оттам класната книга и да отбележи отсъстващите, жабите изскачат. Той веднага напуска катедрата и в един миг се намира горе в стаята на директора, трепери. Защо? – Казва: „Господин директоре, жаби.“ – „Какви жаби?“ – „Жаби!“ И сега, в жабите няма нищо опасно. Следователно много от нашите нещастия в живота се дължат на жабите. Да е змия или някой скорпион, разбирам, но от една жаба какво става? – Тя ще подскочи, но страхът е, който действа така. Следователно ще се стараете да бъдете безстрашни. Туй е един навик, който трябва да придобием – да бъдем безстрашни. Не че в Живота няма опасности, има, но тия опасности идват само, ако нарушим законите, които владеят в Живата Природа. Вървим ли в съгласие с тия закони, абсолютно никаква опасност няма.
И тъй първото нещо – сънят, той е един важен фактор за ученика на Окултната школа. Не можете ли да спите спокойно, вие не можете да бъдете добър ученик, т.е. можете да бъдете ученик, но не и добър ученик на Окултната школа. Сега, за спането вие ще правите по възможност много опити. Например ще направите следния опит: като си легнете, за пет минути да заспите. Това вече не е дресировка, то е сила на волята – за пет, най-много за пет-десет-петнадесет минути да може да заспите. А сега някои от вас, след като са възбудени, легнат да спят и почнат да си правят планове в леглото какво ще правят утре. Така се изминава половин, един час време. И с това вие се ограждате с една нездравословна аура. Към 2 ч. след полунощ, станете, разхождате се, казвате: „Не върви!“ Сутринта станете, неразположени сте, онези неприязнени чувства ви мъчат и вие търсите да се скарате с някого, за да ви мине. Пък ако със силата на вашата воля можете да заспите след пет минути или най-много след десет-петнадесет минути, на другата сутрин ще станете бодър и весел, за да почнете работата си. Най-трудното изкуство е да спиш правилно – аз съм го изпитвал, то е едно от най-трудните изкуства. Може да вземате някои наркотични средства за сън, но целта е да се научиш да спиш правилно без тях. Като си легнеш на дясната страна, на сутринта пак да се намериш на дясната страна – то е изкуство. Или ако легнеш на лявата страна, сутринта пак да се намериш на лявата страна. А сега всички започват с обширните страни на окултната наука, с великите сили на Природата – туй да имаме, онуй да имаме, както в „Хиляда и една нощ“ с пръчицата. Онзи, който не се е научил да спи, не му дават магическата пръчица. Тази пръчица не е на физическото поле, тя е горе, в другия свят. А тази пръчица е вашата воля – това е волята, но не сегашната, обикновената воля, която имате. Аз казвам: онзи, който може в даден момент да задържи езика си, онзи, който във всички моменти може да задържи своята ръка, онзи, който може да задържи сърцето си или пък да отправи ума си от едно положение в друго, той е по-силен от онзи генерал, който е спечелил най-голямото сражение на бойното поле. И като четете в Писанието, и там е същият закон. Бялото Братство, Белите Братя винаги обръщат внимание на ония прояви на нашето въздържание. Не въздържание от страх, не, не, а въздържание от Любов. Въздържание от страх пред закона, това не е наука. Може да имате въздържание, да се въздържате от други съображения, но истинското въздържание и търпение е, когато вие можете да се въздържате по закона на Любовта.
Сега разбира се ние ще учим, имаме време. Аз няма да ви говоря за Любовта. Тази Любов вие ще я проучите в нови краски*, в нови форми. И може би тия Братя ще ви дадат възможност да направите някои опити. Тази вечер вървя с един приятел по пътя и му казвам: „Аз ще направя един опит.“ Аз се качих на тротоара, насреща ми върви един офицер така смело, ще се срещнем. Два начина за разминаване има в окултизма. Единият начин: аз мога да му заповядам да се отбие и той се отбива; друг път пък решавам в себе си: „Аз ще сляза“ и слизам от тротоара, за да му направя път. В това време и той слиза. Казвам: този е правият път. И тогава, за да му отворя път, аз се качвам, за да се разминем. Вие ще се учите да отстъпвате по закона на Любовта. Някой идва насреща ви – ще отстъпите, жертвата ще бъде от вас. Ученикът ще отстъпи – това е първото правило в положителен смисъл. Ученикът ще отстъпи в името на Любовта, той ще отвори пътя. Отвори ли път, и неговия път е отворен. „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“ – закон е туй. Щом мерите със закона на Любовта, с тази мярка от Невидимия свят онези, които наблюдават, ще ви въздадат заслуженото. Но туй може да го придобиете само с доброто спане. Аз не зная колко от вас спят добре. Спането ще подобри положението на вашето сърце. Спането няма да подобри тялото ви – най-първо то ще се отрази в сърцето ви, във вашите чувства. А храната – и тя е необходима. Правилното ядене е това, което ще достави материала за съграждането на вашето тяло. И тъй, ако спането ви е било нормално и правилно, непременно и яденето ще бъде такова – и то върви по същия закон.
Сега, съвременната наука прави следните изводи, които са верни. Тя прави следния опит: хора, които имат чиста кръв, нямат тия отлагания и утайки, каквито се намират у хората с нечиста кръв, и каквито микроби и да се турят в организма им, той издържа. Тия хора не боледуват, не се простудяват, а хора, на които кръвта не е чиста, много лесно се заразяват. В Окултната школа законът е същият: за да бъдете здрави, течението на вашето Астрално тяло трябва да бъде правилно. Или както е казал Христос: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“, а тази плът и кръв подразбира разумното Слово. Ако разумното Слово не проникне вътре във вашия организъм, вие не можете да бъдете добри. Сега, аз друг път съм ви привеждал и пак ще ви приведа примера, че силата на Словото е мощна. На английски има писано, не зная от кой автор, много работи, ред факти за силата на волята – извадени са известни пасажи от Евангелието, примери кой човек как се е излекувал със силата на волята. Една госпожа, която дванадесет години е била болна, чела една от тези книги и среща един пасаж, който и посочва как да се излекува със силата на волята. Тя казва: „От днес аз съм здрава!“ Казва, става от леглото си и започва работа. Това значи да направиш една вътрешна промяна със своето Астрално тяло или в сърцето си. Тази воля трябва да бъде толкова силна, абсолютно без никакво съмнение.
Сега, в положителния, във външния свят най-първо трябва да представите аргументи и факти, които да обосновете логически, за да усилите тяхната вяра. В Окултната школа процесът е обратен: ти най-първо трябва да повярваш, за да ти станат фактите ясни. Следователно вие ще вложите вярата си и чрез тази вяра ще изпитвате, ще изяснявате фактите и тогава те ще ви станат ясни. И тъй е, ще се заемете да преработите всички ония ваши стари мисли, вярвания, схващания – всичко туй ще го пресеете. Няма да изхвърлите всички стари мисли, а ще оставите в себе си само ония мисли, на които може да разчитате всякога – мисли, които сте добили чрез един жив опит. Разказваше ми един мой приятел: „Аз – казва ми той – във всичко мога да се усъмня, но имам едно такова преживяване, за което на парчета може да ме нарежат, аз не мога да се откажа от него.“ Вие трябва да имате една централна мисъл. И ако не можете да намерите сега тази централна мисъл, вие не можете да бъдете ученици. Ако сега искате да придобиете тази мисъл и тогава да станете ученици, не ще можете. И аз ви казвам: тази опитност всеки един от вас я има. Вие ще намерите тази мисъл нейде закътана и от този център ще започнете да обяснявате как стават всички прояви в живота ви. И туй, което сега ще придобиете, то ще бъде в съгласие с тази основна мисъл, на която ще се съгражда вашето бъдеще. А истините, които аз ще ви кажа, са толкова прости, че вие, ако направите този пазарлък там, както определихме, ще мязате на онзи петел, който ровил на купището, изровил един голям скъпоценен камък и казал: „Нямаше ли едно зрънце вместо него?“ Ритнал го: „Туй ли можах да изкопая, нещо за ядене нямаше ли?“ А този петел не знае, че ако той продадеше този скъпоценен камък, можеше да го превърне в една сила, с която щеше да прекара целия си живот в щастие и милиони петли като него щяха да се прехранят. Та тия окултни истини, които ще ви се кажат, са толкова прости, че вие ще кажете: „Нещо по-съществено няма ли?“ Е, питам какво е по-съществено от Любовта в Живота? По-съществено от Любовта няма, по-устойчиво от Любовта няма и по-приятно и по-щастливо нещо от Любовта няма. – „Но ние не знаем законите, по които Любовта действа.“ Тия приятни чувства, които вие имате, се явяват и изчезват; светлите мисли, които се явяват в мозъка ви, явяват се и изчезват; защо? Вие мислите, че такъв е законът. Не е такъв законът, но има други същества в света, които си играят с вашия мозък – бутат го тук-там, играят си с него и като го бутнат някой път, настане тъмнина. Вие имате приятно настроение, приближи се някоя ваша приятелка и ви пошепне на ухото: „Колко си грозна днес, колко си погрозняла!“ Току виж, нещо като че те прободе. Тъй вървиш си, но си неразположена. – „Какво става с теб, да няма някой болен вкъщи – мъжа ти?“ – „Не, не“ – срам те е да кажеш. „Погрозняла си“ – значи ти повярва. Трябва да имаш поне едно огледало, за да видиш дали туй е факт. Някои мислят, че са герои; ето колко са герои: тук, в София, трима чиновници си правят една подигравка с един свой другар, чиновник. Решили да му дадат отпуск, казали си: „Днес ще го накараме да не работи.“ Първият го среща долу по стълбите и му казва: „Какво си пожълтял, да не си болен?“ – „А, не“ – но малко повярвал. Таман се качил на първия етаж, вторият го среща: „Виждаш ми се много болен, какво ти е?“ Като се изкачил, третият му казва: „Ти както вървиш и ще припаднеш.“ Той отива при началника си и му иска отпуск. Началникът му дал, но като узнал как седи работата, наказал тримата души да работят заради него. Това са факти. Например дойде ви някоя мисъл, казвате тъй: „От мене човек няма да стане.“ Това е първият, който те среща долу. – „Човек от мене няма да стане, защо съм тръгнал тук, науката не е за мен.“ И вторият, и третият са в състояние да те накарат да напуснеш училището. Тръгнеш ли в Божествения път, също така може да те срещнат трима души, да ти кажат: „Ти да станеш религиозен човек – това не е за теб!“ и ти да напуснеш. Не се поддавайте на тия изкушения! Ученикът на Окултната школа трябва да знае самата Истина, великата Истина, тъй както си е; той трябва да знае фактите тъй, както са си в Природата; той трябва да знае как действат законите, принципите, ни повече, ни по-малко – нито да ги увеличи, нито да ги намали. Аз искам от всинца ви да бъдете тъй доблестни, но не безпощадни – вашите погрешки нито да ги увеличавате, нито да ги намалявате. Всяка една погрешка трябва да я констатирате като погрешка и обратно – всяка една добродетел, каквато и да е тя, е добродетел и всички трябва да се радваме, като виждаме една добродетел, у когото и да е. Защото Доброто, то е Божествено, а тия погрешки са, които обезобразяват човешките мисли. Една погрешка, колкото и да е малка, трябва да я констатирате.
И после, правило в Окултната школа е, че никой няма право да напомни на един ученик за неговите минали погрешки – това е едно престъпление, забележете го! Туй, което веднъж Природата го е заличила, обърнала е този лист, никога не обръщайте този същия лист да му казвате: „Ти знаеш ли едно време какво направи?“ Днес като ученици туй изисква Бялото Братство от вас. Туй, което Бог казва: „Ще залича греховете, ще ги забравя“, ти няма да ги напомняш. Сега учениците често си казват: „Ти знаеш ли преди пет години как ме обиди?“ – „Ами ти преди десет години знаеш ли какво ми каза?“
Аз сега, тази вечер ви говоря като на ученици какви трябва да бъдат учениците в тази Школа. Какви сте отвънка, то е друг въпрос, там всичко се позволява. Във външния свят всичко се позволява, но в тази Школа, в тоя живот не се позволява всичко. Та преди да пристъпим, трябва да знаете, че ако правите тия погрешки, не ще може да постигнете големи успехи. Ще можете, но в тази Школа на Бялото Братство не се позволява да давате обещания и да не ги изпълнявате. Обещания не, кажеш ли – свърши! Ще кажеш: „Аз ще живея по закона на Истината“ и ще живееш. В даден момент ти казваш и направяш, нищо повече. Но обещание в бъдеще няма, обещание има в момента – кажеш ли, направи го, нищо повече! И не се позволява на ученика да казва какво той ще направи – кажи и направи! Тъй, и Писанието казва: „Рече Бог и стана. Рече: Да бъде светлина; и стана светлина.“ По същия закон всички ще вървят – кажеш ли, направи! Сега, ние не искаме никакви обещания, ние искаме от вас само едно нещо – да приложите великия закон на Любовта, да приложите великия закон Истината. Тогава всеки ден според времето кажете – направете, кажете – направете. Не давайте никакви обещания! Ние няма да ви държим за думата, не искаме да ви напомняме какво сте обещали, но обещаете ли, направете. Отвънка може да давате обещания, а в Школата абсолютно не искаме никакви обещания. Обещават само ония хора, които нямат Любов; обещават само ония хора, които нямат Истина, нищо повече. Обещания няма – с туй се отличава Школата на Бялото Братство, тя има Абсолютна вяра в своите ученици, разбирате ли? Не е било време откак тя съществува, когато някой ученик да е могъл да излъже своя Учител. Няма нито един случай в тази Школа, когато един ученик да е излъгал своите Учители. Нито един не си е позволил да излъже своите Учители, но и Учителите никога не са допускали ученика да ги излъже. Сега, вие може да ме запитате: „Ако вляза в тази Школа...?“ Няма нито един случай в аналите на тази Школа, дето един ученик да е влязъл и да се е върнал назад. Защо няма? – Там, дето Любовта действа като принцип, не може да става връщане, изключение няма. Всички изключения се дължат на липсата на първия принцип – на Любовта и на втория принцип – на Истината. А щом тия два принципа не се приложат, тогава Мъдростта се изопачава, човешкият ум се изопачава, човешкото сърце се изопачава и това са вече хора или индивиди извън Школата. И тогава, когато Павел казва там, в онази глава: „Които Бог призва, тях и избра“ т.е. не може да има изключение. Щом Бог те покани в една работа или щом Белите Братя те поканят, изключение не може да има. И аз не виждам причината защо именно човек ще се откаже да ходи в този велик път на Живота, дето ще намери своето щастие.
Но всички ваши стари възгледи ще ги напуснете. Възгледа ще остареем, възгледа ще умрем, ще осиромашеем, възгледа, че ние сме глупави хора, че човешкото естество е такова-онакова, всичките тия възгледи ще ги турите в торбите си, ще ги затворите в килерите си някъде и ще турите един надпис: „Тия неща да не се бутат.“ Който иска да бъде ученик, така ще постъпва. Някои ме питат: „Аз съм стар, ще мога ли?“ Е, откога ти стана стар? Някой казва: „Аз съм млад“; откога стана млад? Всеки, който е живял съобразно с Любовта, е млад; всеки, който е живял съобразно с Истината, е млад. Всеки, който е живял съобразно с Любовта, е умен; всеки, който е живял съобразно с Истината, е умен – тъй седи въпросът. Моментът, в който напуснете Любовта, вие сте стар – ще почувствате една вътрешна слабост, едно безсмислие в Живота, няма да имате цел и ще станете песимист, ще кажете: „То ще се мре, ала....“ Тия са предварителни бележки. Искам да ги изпитате и тогава да ги възприемете.
Ще вървим в един положителен път, без изключение. Ще кажете: „Без изключение не може.“ Да, може, тъй ще бъде! Тази е една велика Божествена школа, в която абсолютно няма никакво изключение – на сто милиона едно изключение няма, разбирате ли? Единствената Школа, в която няма изключения в света, е тази – никакво изключение. Влезеш ли в нея, всички тия Братя вярват в теб – техният живот е такъв, какъвто е животът на Бога. Като казвам такъв, подразбирам, че във всички прониква Божественият живот във всичката му Пълнота и то без никакви закони, без никакви принуждения – всеки знае своята длъжност и всеки се нарежда според нея. Те нямат абсолютно никакви написани закони, но всички знаят своите длъжности тъй добре, като че ли имат най-добрата организация и най-добрите закони, прокарани през тяхната камара. И ако вие влезете в туй Бяло Братство, никога няма да познаете кой е първият и последният там, не може да намерите кой е големец и кой слуга, кой е първият и кой последният. Ако влезете между тях, с години може да живеете заедно и ще кажете: „Кой ви ръководи, кой е първият измежду вас?“ А тъй сега, като влезете в едно училище в света, ще познаете кой е първият. Та имайте предвид: не мислете, че там, в тази Школа, дето ще учите истините, има катедра и учител като мен – тъй да седи на масата и учениците да са като вас наредени. Тук е тъй, там не са наредени нещата тъй. Сега ще кажете: „Ами как?“ Като се научите да спите, ще разберете как е туй. Обаче, когато тия велики истини се пренесат на Земята според условията на сегашния наш живот, ние трябва да търсим начините, методите и формулите, за да изразим тия велики истини, които са тъй недостъпни за сегашния ум. Хубаво, недостъпни са при сегашните условия, но ще станат достъпни.
Вие ще трябва да изучавате Светлината в нейното влияние върху вашия организъм, ще изучавате влиянието на цветовете, на живите центрове. Вземете слънчевата светлина: всеки ден през известни часове на деня, към обед, но повечето сутрин идват периодично известни вълни от Слънцето, които носят в себе си положителни мисли – интелигентни мисли от Слънцето. Има и отрицателни движения от Слънцето, които носят негативни мисли. Аз онзи ден ви направих една забележка: ако заспите денем на Слънцето, непременно вашият организъм ще привлече тия негативни вълни от него, т.нар. черна светлина, и като станете, ще се почувствате неразположен. И затуй на един окултен ученик никога не се позволява да спи денем – никакво спане денем, ще спите вечерно време без Слънце. А може да се греете на Слънцето, но всякога вашият ум ще присъства, за да може да привличате положителните вълни на слънчевата енергия. И като ученици, ако почнете да упражнявате концентрирането, често ще идват тия духове, които си играят с вас, и ще ви приспиват. Ще се концентрираш без да заспиваш. И в туй концентриране ще направите следното: като седиш и нещо каже фу като някаква вълна, ти ще се противопоставиш, няма да задремваш. Това фу е една вълна – тази черна вълна минава от центъра на Земята, обгръща те и ти заспиваш. Заспиш ли, нищо няма да научиш. Няма да допускаш тия вълни да обхващат мозъка ти. Ще се заемем да изучаваме Светлината, да изучаваме дните през годината – кои дни, кои часове може да използваме за работа, начините, методите за усилване на мозъчната ни енергия, за усилване на дихателната енергия, за поправяне на храносмилането и т.н. Защото все трябва да почнем нещо. Тъй както сте сега, доста сте обеднели, обеднели сте – всеки човек, който е недоволен от живота, той е беден. Първото нещо: ученикът трябва да бъде доволен.
Сега, туй са правила, които се прилагат към темпераментите. Ще ги вземете и ще ги упражнявате. Някои от тия правила ще упражнявате тук, защото по-голямата част от работата ще извършим в другия свят – като спите, ще вършите работата. Писанието казва: „Господ говори в съня един, два и три пъти.“ Той все в съня говори – на Йосиф на сън му е говорил, на всички пророци и хора, които имаха откровение, все в сънно състояние им е говорил, Йоан се е пренесъл и тогава му е говорил Господ. И ако вие искате да поправите вашето положение, да знаете как да поправите живота си, вие трябва да прекарате такъв един сън и веднага ще имате най-добрите наставления как да поправите живота си.
Сега, може да прочетем някои от работите. (Прочетоха се две работи.) Няма да имате достатъчно търпение да се дочетат всички тия работи.
Някои от вас доста са се разгорещили да следвате Школата. Ще знаете едно: който от вас не дойде три четвъртъка, за бъдеще не може да посещава Школата – това е за всеки, който отсъства три пъти. Сега ще кажете: „Може да има изключителни случаи.“ Който отсъства три пъти един подир друг, той губи право. Сега, схващате ли вътрешния смисъл? То значи: един ученик, който три пъти е забравил, че има Школа, три пъти тази мисъл изчезне ли от него, забранява му се да посещава Школата. Ще имате предвид, че в тази Школа изключение и благоволение не се прави – никакво изключение няма. Това не е наложено, но веднъж реши ли всеки един от вас, той трябва да бъде верен. Един важен закон: туй, което вие сте решили в себе си, трябва да бъдете в състояние да го изпълните. Не каквото ние ви налагаме, а което вие сте решили да изпълните, изпълнете го. Трябва да го изпълните, иначе всичката наука в света ще бъде без полза за вас. Човек, който обещава, а не изпълнява, той е пробит кюнец – наливай колкото искаш, то е само въпрос на времето, всичкото ще изтече навън. Ние не искаме никакви задължения от вас, но веднъж решите ли да служите на Любовта, вие ще бъдете герои, ще кажете: „Да ме разпнат, от този път няма връщане!“ Кажете ли веднъж тъй, вървите ли тъй в този път, Бог е с вас. Най-малкото колебание и вие сте изгубени. Тогава да не се сърдите никому, да не казвате: „Защо ме е оставил Господ?“ В Окултната школа въпросът седи тъй: не е Господ, който ни е оставил, а ние сме Го оставили. И Той казва: „Понеже вие Ме оставихте, и Аз няма да се занимавам с вас.“ Сега разбира се аз не считам присъствието ви в четвъртък, че само то е окултна школа. Не, целият ваш живот е една окултна школа. Ако мислите, че само в четвъртък вие сте в Окултната школа, лъжете се. Не, не, целият ваш живот е една окултна школа. Следователно вие ще бъдете в съгласие с тази Окултна школа, на която служите – по този начин ще имате резултат. От гледището на тия принципи ще разрешавате всички други въпроси, каквито и да са те – индивидуални, семейни, обществени, народни; всички въпроси все от това гледище сами ще разрешавате.
Е, сега ще дам на гласоподаване въпроса искате ли да прочетем всичките листове. Ще имате ли достатъчно търпение да се изчетат всичките работи? (Отговарят: да; не.) Понеже са написани, трябва да ги прочетем. Тогава следващия път ще прочетем всичките. Ще се научите на търпение, ще се научите да слушате, ще се научите да имате благоволение. Тук има ценни, умни работи. Ами че как, един човек, който е вложил ума и сърцето си, това нещо е красиво. Когато обичаме някого, и глупави работи да каже, казваме: „Колко е хубаво!“ А когато не обичаме някого, и умни работи да е написал, казваме: „Не искам да слушам!“ А това са все умни работи.
Сега, за следващия път искам десет души от вас, които си дадат кандидатурата доброволно, да напишат нещо върху темата Предназначението на човешкия език. Значи десет души ще пишат върху тази тема – пет братя и пет сестри. Ще започнат с този, видимия език – той е темата. Този език се е родил и е произлязъл от някаква идея. Които ще пишат, да си вдигнат ръката. (Обаждат се пет братя и пет сестри.) Ще пишете кратко, една страница. Вие не се бойте – щом почнете да пишете, ще влезете в една окултна вълна, тъй щото ще ви дойде вдъхновение. Но никой да не се пресилва, всеки да пише толкова, колкото вдъхновението му позволява. Ако вдъхновението обема десет реда, толкова да напишете. Имайте предвид, че Духът в Окултната школа говори само най-съществените неща. Тия Братя не обичат много да говорят.
Нека се ангажира някой да бъде секретар или архивар – да пази тия работи, листовете.
Тайна молитва
5 школна лекция на общия окултен клас, 30.III.1922, четвъртък. Ст. София.
ОТРИЦАТЕЛНИ И ПОЛОЖИТЕЛНИ ЧЕРТИ НА УЧЕНИКА11
Тайна молитва
Преди да дочетем написаното, ще направя няколко бележки. Вие знаете как ганосват12 съдините, виждали сте калайджиите как калайдисват – стъпват с краката си в съда и го изчистват, за да може калаят да хване добре. Без да се очистят съдовете, калаят не може да се тури. Когато вие влезете в една окултна школа, тъй ще турят краката си, ще ви въртят и докато не ви очистят хубаво, калай не ви се туря.
Има някои черти, някои възгледи у вас, които трябва да напуснете. Една от тях е тщеславието. Това е едно животинско проявление у човека. Тщеславието ще го видите у всички животни, то се среща в птиците, кучетата, конете, воловете. Когато кучето е тщеславно, то вдигне опашката си нагоре, казва: „Аз не искам да зная.“ Когато паунът иска да покаже тщеславието си, разпери опашката си: „тр-р, тр-р, тр-р“ – това е животинско проявление. И тщеславието е едно подобно животно. И ако в ученика, който влиза в една окултна школа, има това животинско чувство, очакват го големи страдания. Той ще се сблъска с една действителност и хората, като видят неговите слабости, ще почнат да му се подиграват. И съвременните хора страдат, повечето са неврастеници. Тази неврастения, която сега царува в света, се дължи повече на човешкото тщеславие. Някой бил търговец, работите му се разбъркват и той се тревожи – как тъй да помислят хората, че е беден човек! И всички хора искат да бъдат такива, каквито не са. Религиозните хора – и тях тщеславието ги е направило такива, каквито не са. Тщеславието е внесло лицемерието в религията. Лицемерието е родено от тщеславието. Тщеславният човек, за да покаже, че не е като другите хора, че е необикновен, лицемери.
Сега вие влизате в една Окултна школа, дето Светлината е толкова голяма, че всичките ваши недостатъци тъй ще изпъкнат отгоре, че вие ще останете като някоя попарена кокошка. Като ученици ще знаете що е попарена кокошка. Няма да бъдете от мене попарени, а от тия Бели Братя, които са много добри. Който има тщеславие, те могат да му оскубят задницата тъй, че не ще може да си представи как е станало това. И тъй с тщеславието ще се простите. Ако пък много го обичате, когато влезете в Школата, ще го оставите отвънка като багаж. Гардероб има, ще платите за него, а щом свършите Школата, ще си го вземете, може пак да си го турите. То за света е потребно, но за Школата абсолютно никаква потребност няма от него.
И тъй тщеславието се проявява от учениците. Например почвате да питате: „Как мислите, аз успял ли съм в Окултната школа?“ Това е чисто тщеславие. Успял ли си – туй можем да го знаем още сега. Излез, дайте му цигулката, дайте му едно мъчно парче, хайде изсвири го! Ако можеш да го изсвириш, успял си. – „Ама аз разбирам от музика.“ Може да разбираш теорията на музиката, но не знаеш да свириш. Понякога е по-хубаво да свириш, отколкото да знаеш само теорията. Хубаво е да знаеш и двете. И следователно, ако знаете да свирите, вие ще свирите. После, някои питат: „Как мислите, дали сме усвоили Любовта?“ Аз сега много лесно мога да изпитам колко ви струва Любовта. Някой казва: „От Любов на мен ми гори сърцето.“ – Дай на този брат хиляда лева сега – въпросът е свършен! Наведеш ли си главата надолу, въпросът е свършен – той не знае да люби, нищо повече. Още хиляда, още хиляда и като се изпразни джоба му, ще каже: „Е, какво ще остане за мене?“ Ако искате да остане нещо за вас, стойте отвънка. Ние искаме, като влезете в тази Божествена школа, да имате празни каси, за да можем да туряме в тях. Ако влезете с пълни каси, какво ще турим? Ние не искаме хора с пълни кесии. Светът търси пълни кесии, а ние търсим обратното. Ако вашите кесии са празни, елате, а ако ли са пълни, ще кажем: „Погрешили сте.“
И тъй от чувството на тщеславието и на лицемерието ще се пазите като от огън, защото освен, че няма нищо да ви предадат, но те ще ви смъкнат на тоя животински уровен, където знаят само да показват зъбите си. Двама души, като се срещнат, озъбят се: „Внимавай, аз не съм от слабите герои, но съм голям герой!“ Така е и с кокошката: като види някой вол, хоп подскочи – това е тщеславно чувство. Волът като я бутне с рогата, свършва се с нея. Тя не разбира, тя мисли, че може да се бори с един вол. Но за да се бориш с един вол, иска се знание. И тъй в тази Окултна школа вие влизате, за да се научите как да се борите с рогата на вола, защото ще срещнете духове от Черната ложа, у които има много знания. Знаете ли какви знания? Някой път Белите Братя ходят в техните школи да се учат. „Синовете на този век са по-умни от синовете на Светлината.“ И синовете на Светлината трябва да се учат от синовете на тъмнината. Знанието, принципите и в двете школи са едни и същи, но едните прилагат знанието по един начин, а другите го прилагат по друг начин. Силите, които действат, са едни и същи, няма раздвояване, но важно е приложението: едни сили може да се употребят по един начин – вляво, а други – по друг начин – вдясно. Обаче ние преспокойно можем да почерпим поука, може да научим нещо и от един Черен брат, дори и от църквата. Туй е казано сега между четири стени. Ако го кажете отвънка, ще ви изключат от всяка църква, разбирате ли? Туй не е символ. Вие още не знаете произхода на Черните братя, нали? И защо са черни? – Защото те отидоха наляво, а другите – надясно. Аз няма да обяснявам това. Човек има лява ръка, има и дясна ръка. Защо, двете ръце не са ли на мястото си? Засега ние употребяваме нашата дясна ръка, но било е време, когато лявата ръка е била на работа. Има ли грях сега, че човек има една лява ръка и една дясна ръка? Няма, тия ръце са точно на мястото си. Само че в движението си посоката на лявата пътека минава през центъра на Земята, а на дясната – през центъра на Слънцето, по това се различават. При единия начин вие ще слезете в най-гъстата материя, в най-голямото противоречие на Живота, ще има да се борите, ще се намали Светлината, а при другия ще минете в най-рядката материя, ще минете през центъра на Слънцето. Няма да се боите, ще има кой да ви предпази.
В Окултната школа любопитство не трябва да има, там любопитство не се позволява. Любопитството е за света, само там любопитство се позволява. Да имаш едно дълбоко желание да учиш, горещо желание, да ти гори сърцето – да, но просто любопитство не се позволява. Любопитството и то е родено от тщеславието. И тъй ще имате горещо желание да учите, но любопитство, тщеславие, лицемерие и други черти там, които са от животински произход или са изостанали от низшите култури, тези качества не ни трябват. Сега вие можете да кажете: „Тия работи на нас ни са доказвани.“ Да, но вие още не знаете какви пертурбации прави тщеславието вътре в човешкия организъм. Вие не знаете още последствията на лицемерието – какви пертурбации прави то в човешкото сърце. Вие още не знаете любопитството какво произвежда. Ако бихте знаели последствията, които се произвеждат от тях в организма, вие не бихте ги помирисали.
Сега, аз не искам да вляза в противоречие с вашите чувства. Религиозните си чувства ще ги държите на друго място. Сега аз говоря на ума ви – не на низшия, но на висшия ви ум. Ще мислите и ще чувствате. Аз не говоря и на вашите сърца, нямам това за цел. Сърцата ви са за вас и за Бога, нали? На вас ви трябва Светлина, трябва ви Знание, а при туй Знание ще придобиете Мъдростта. Щом придобиете тази Мъдрост, вие ще знаете как да обработвате вашите сърца. Сега, знаете този стих от Стария Завет: „Сине мой, дай ми сърцето си.“ Това е един вътрешен процес на Битието, процес, който в бъдеще ще се реализира. Той няма още обективно приложение, той има чисто субективно приложение. А за да се обработи туй сърце, на нас ни трябват знания – велики Знания, ще кажа, за да може тия сили, които са вложени в нашето сърце, да ги приготвим за бъдещата култура. И засега въобще всички религии се занимават само със сърцето на човека. Всички проповедници се стараят да произведат известни ефекти, заплашвания с пъкъла – че има ад, че има страдания. Но това са пръчици за деца. На един ученик, който влиза в Окултната школа, ние не му показваме тояга, ние само казваме: „Ако вършите така, ще имате такива последствия. Понеже вие имате такъв организъм с такива вещества, с такива съединения, то, ако постъпите така, ето какви последствия ще се явят в организма; ако ви е приятно, може да го направите.“ Ученикът ще знае причините и последствията, хубаво ще проучи своя организъм и своето сърце.
И тъй у всинца ви трябва да има едно горещо желание да се учите. И когато влизате в тази Школа, ще се освободите по възможност от всичките възгледи – какво сте чели в книгите, какво съм казал аз някога. Всичко туй искам да прекарате през вашия ум, разбирате ли? И ще го прекарате. Знаете ли защо? – Защото някой път вие можете да прекарате моите думи през гъстата среда на вашия низш ум и тогава ще имате едни разбирания, а може да ги прекарате и през вашия висш ум, тогава ще имате други разбирания. И всяко разбиране ще трябва да се приложи не в бъдеще, а сега. Но ще имате приложение, ще правите опити – малки опити, от които ще съдим. Аз не ви казвам, че нямате приложение, имате, но не тия окултни приложения. Вие ще имате едно специално приложение. В тази Окултна школа ще имате начини, методи, за да коригирате някои ваши недъзи, които съществуват, които са остатъци от миналото. Сега, някой път вие може да се басирате: „Тъй е казал някой учен човек.“ Но онова, което е казано, ще се опита в тази Школа, ще се подложи на опит. В нея всякога ще проверявате тия неща и ще съдите за казаното от резултатите, които може да получите. Ако нямате туй разположение, ще се роди лицемерието и тщеславието.
После, слабост на всички ученици е следната: някой път ученикът мисли, че той знае повече от Учителя си. Правилото в Бялата окултна школа е: ученикът никога не може да знае повече от Учителя си. Това е закон на Бялата окултна школа. Христос казва: „Ученикът не е по-горен от Учителя си.“ Почне ли той да мисли, че знае повече от Учителя си, той е вляво; и почне ли Учителят да мисли, че той не е като учениците си, и той е вляво. Единият употребява знанието за себе си и другият употребява знанието за себе си. А в Школата на Всемирното Бяло Братство всичко се употребява за Царството Божие – за въдворяване Царството Божие на Земята. А щом се въдвори Царството Божие на Земята, тогава всички, ученици и учители, ще имат най-добрите условия да проявят своите знания и да създадат нещо по-хубаво в този свят.
И после, друго нещо искам: онези, които идват сега в Школата, ще опитват волята си. Обиди ще има, но щом влезете в Школата, вие ще трябва да се повдигнете високо, да забравите за един час всичките ваши обиди. Влезе някой, погледнат го накриво, той казва: „Този ме обиди.“ Не, не, ще упражните волята си. Ако вие не можете да потушите това ваше чувство – обидата, която е едно животинско чувство, вашата воля е слаба, няма да успеете. Вие ще хванете това чувство – обидата – като кредитор и ще му кажете: „Ще имаш добрината да ме чакаш един час отвънка, вън от приемната стая и аз, като изляза, ще ти платя.“ Сега, ние не искаме изведнъж да превърнете вашия живот, а само за един час да може да задържите едно ваше разположение вънка от вашата приемна стая. Може ли да го задържите за един час, вие ще го задържите и за два, три, четири, пет часа; не можете ли да го задържите за един час, нищо не можете да направите. И когато влезете в една школа, ако не се съобразите с това, винаги чрез закона на внушението другите ще ви създават тия препятствия. Да кажем, между мъжете и жените стане някакъв спор, идват обидени в Школата; но трябва да знаете, че като влезете в Школата, вие не сте мъже и жени. Тъй, мъже и жени нямаме, тук имаме ученици. Отвънка вие сте мъже и жени, а тук всички сте души. Ние не признаваме мъже и жени, млади и стари, ние признаваме само ученици, които искат да придобият Божествено знание и да го употребят за растежа на своята душа, за напредване на Царството Божие на Земята – туй признаваме. Сега ще кажете: „Туй много пъти е казано.“ Пак ви го казвам и който не вярва сега в тия мои думи, ние ще почнем с опити и ще се увери. Туй трябва да го знаете, то не е заплашване, но това са закони, които трябва да се пазят.
Аз не казвам, че туй място е Школа. Не, то е едно ваше събрание. Оттук вие ще влезете на друго място, а Школата ние може да я преместваме и в друга стая, и в трета, и в четвърта, и в пета. Този салон не е окултна школа. Даже ако направим специално здание, и то няма да е окултна школа. Сега вие ще кажете: „Понеже затворихме вратата, образувахме вече Школата.“ Ние можем десет пъти да затворим вратата, но това не е достатъчно. Аз гледам – на мнозина от вас вратата е все отворена. Външната врата тук е затворена, но вратата на вашата къща е отворена и постоянно има влизане и излизане. Ще затворите вратата си и ще кажете: „За един час ще ни чакате, сега сме заети, но след един час ние ще се върнем, ще бъдем на ваше разположение.“ Искам от вас първия опит да го направите сега. Да можете, като дойдете в неделя в Школата, да се борите. Борба се иска, голяма борба се иска, но трябва да победите. Да не мислите, че като дойдете, ще измените туй състояние изведнъж. Ние искаме да имате борба и в тази борба да победите. Някой казва: „Да свършим, да пропъдим този дявол навънка.“ С този дявол ти си ял и пил в миналото, той ти е приятел. Приятел ти е, ще му кажеш: „Приятелю, едно време ядохме и пихме, но аз разбрах, че яденето и пиенето развалят Живота, аз съм тръгнал в друг път, а ти като мой приятел можеш ли да тръгнеш с мен в този нов път?“ – „Не мога.“ – „Тогава ти ще ме почакаш за един час навънка, после пак ще си поговорим.“ Той като приятел ще ви послуша.
И ще се научите: в Окултната школа не се позволява да обиждате никого. Няма да му кажеш: „Ти си такъв, ти си онакъв.“ Не, не. Аз ще ви приведа следният пример, той е от епохата на християнството: един от Великите Учители, запознат с окултизма, след като преподавал дълго време на своите ученици тайните на туй учение, изпратил ги в града да проповядват. Двама от тия ученици срещат двама езически жреци и когато ги виждат, казват: „Е, синове на лукаваго, чада на дявола, сатани, вие, които развращавате света...“ Те се приближават при тях със своите бастуни и им пукват главите. Учениците се връщат с пукнати глави. Жреците отиват при Учителя им, той излиза и ги пита: „Приятели, къде сте ходили?“ – „Как приятели, защо? Преди един час бихме двама от вашите ученици.“ – „Много добре сте направили.“ Ученици ги наричам, защото те са чада на Бялото Братство. И когато Архангел Михаил бил проводен за тялото на Мойсей, не казал никаква зла, обидна дума на дявола, а казал: „Господ да ти възбрани.“ А сега вие имате слабостта някой път да се наежите против дявола и по негов адрес казвате много работи. Не, не, благородство се изисква. Ще му кажеш: „Ти си един отличен работник – тъй разбираш, тъй вършиш.“ Той е убеден, вярва в своето и иска да те убеди по един, по друг, по трети, по четвърти начин, дава ти доказателства.
Всеки един лош дух, като дойде, казва ти: „Не бъди толкова глупав, всинца не могат да се подобрят.“ И той ти дава доказателства. Тогава ти се убеждаваш и казваш: „Прав си ти.“ Обаче в Бялото Братство има други доказателства и ние трябва да докажем, че е тъй. В Школата абсолютно ще има хармония, никой лош дух не може да ви смущава – те знаят какъв е законът. И едните се учат, и другите се учат – това е закон в окултната наука. Щом излязат учениците навънка в света, има спор между тях, а в Школата, учат ли се, няма никакъв спор. Но тези работи ние ги знаем и затуй ги поставяме на тяхното място. И затуй се казва за праведния Йов, че в съвета Господен дошъл и представителят на Черното братство и казал на Господа: „Ти обърнал ли си внимание на Йов как върви?“ Значи и той присъствал на този събор в Школата и Господ му казал: „Ами ти обърнал ли си внимание на Йов как прилага туй учение?“ Следователно в Школата няма никакъв спор между Черни и Бели братя. Черен или Бял брат – те се обичат. В Школата се обичат, но щом излязат в света, интересите им не съвпадат и работят всеки за своите интереси, обичта си е обич. Ние ще докажем кой принцип е прав. И едните вярват, и другите вярват, но вярата на едните се различава в много отношения от вярата на другите.
Та като ученици на тази Школа ще имате един широк възглед, а няма да бъдете тесногръди. И Черният брат е един напреднал дух, тия неща са реални. В Школата ще мислите, че всичко в света съществува, защото е необходимо. А онова, което е необходимо, полезно е за развоя на целия космос. И следователно, за да има знание в света, непременно трябва да има два процеса – едни грънци се създават за почести, а други за безчестие. Ако ти направиш едно гърне, па си туриш помията в него, а в другото гърне си туриш млякото, питам тия грънци виновни ли са. Гърнето с помията е Черният брат, а гърнето с млякото е Белият. Кой е виновен, гърнетата ли са виновни? Не. А онзи, който употребява гърнетата, еднакво му е приятно, че има едно гърне за помия и едно за мляко. Те са му много полезни, че си туря помията и млякото – и двете му са еднакво нужни. Но щом нямаме нужда за помия, хвърляме гърнето, и щом нямаме нужда за мляко, хвърляме и другото гърне и тогава оставаме без гърнета. И тъй, добри и лоши хора в Живота, това са само идейни схващания при сегашния развой на човешкия живот.
Сега, които от вас са писали върху предназначението на човешкия език, да прочетат работите си.
За следния път напишете нещо върху предназначението на сегашните пет чувства. Това ще бъде обща тема за всички, които могат да пишат. Как мислите, органът ли се е родил по-напред или чувството? – Чувствата са се явили по-напред. Следователно всяко едно чувство съответства на известна идея. Засега човек е засегнал само петте полета, достигнал е до полето на Истината. Значи той е достигнал до най-низшето поле на Божествения свят. Трябват му още две чувства. Тогава онези от вас, които се наеха, нека напишат например пипането на кой свят съответства; вкусът, обонянието, слухът, зрението – определете ги към кои светове, към кои полета спадат. Може да прочетете теософската, окултната литература, за да видите какво пишат, и после изкажете и вашето разбиране, какво мислите вие. Пишете вкратце, колкото се може по-кратко. Когато пишете върху тия теми, нали казваме: „Без страх и без тъмнина!“ И при това не пишете много, понеже многото писане е тщеславие. Излишни думи не туряйте, защото те са от лукаваго, т.е. казано на окултен език, излишните думи са от лявата страна, от школата на Черното братство. Те обичат много да глаголят13 и всеки, който много говори, помага на Черните братя. Който много говори и който никак не говори – и двамата помагат на Черните братя. А който малко говори, но умно, помага на Белите Братя. Малко значи есенцията, тя ни трябва. Например ще кажете тъй: „Аз много Ви обичам – започвате, както говорят влюбените – и съм готов за Вас това да направя, онова да направя.“ Нищо няма да извършиш. – „Аз Ви обичам и всичко мога да направя за Вас.“ – Опитайте ме, нищо повече. Като опиташ, ще го познаеш.
Само Аз мога да обичам. Аз трябва ли да се каже? – Ще кажеш Аз и ще разбираш туй Божественото в себе си. Ти можеш да изоставиш Аз-а, но в ума си подразбираш Аз. На английски трябва да кажеш аз обичам, а на български можеш да кажеш само обичам те; на английски не може да кажеш без Аз.
Ще се стараете в Школата да бъдете отривисти и всякога езикът да отразява чувствата ви. Сега, ние сме опитвали резултата, когато думите ви не изразяват вашите чувства.
Всяка празна реч е една форма, в която вие ще дадете място на един лош дух да се всели вътре във вас. Затова всяка форма, която образувате, трябва да е пълна с нещо Божествено. Празните думи изобщо всякога създават големи нещастия. Като произнесеш някоя празна дума, резне те нещо в сърцето и казваш: „Не трябваше да го кажа.“
Защо трябваше да пишете върху тая тема? – За да се развивате, да се пробуди във вас съзнанието. Аз искам да ви убедя в едно нещо: вие не сте такива простаци и невежи, както си мислите, във вас има заложени много истини от миналото. И ако сте верни на себе си, като седнете и помислите, ще ви дойде някое вдъхновение. Вие ще кажете: „Духът ми го продиктува това“, като че Духът има особено благоволение към вас. Не се лъжете, Духът към всички има еднакво благоволение, но онова, което Духът говори, ти не можеш да го възприемеш. Ще кажеш: „Духът не благоволява.“ Не, не, Духът благоволява, но ти ще разкопаеш твоята почва, ще посееш нещо, ще го култивираш и Духът ще благоволи.
Та у всинца ви има заложени известни истини, които трябва да възраснат – има благородни мисли и качества от миналото. Тия качества и сега може да се създадат. И най-малкото усилие, което можете да направите, е за ваша полза. В няколко беседи аз ще се спра и ще ви посоча от кои недъзи трябва да се пазите. Не че те са ваши недъзи – те са общи, на цялата Бяла раса, но от тях трябва постоянно да са пазите. И след като можете да контролирате тия недъзи, тогава ще пристъпим към микроскопичните истини – към малките истини, с които ще почнем да правим своите наблюдения и своите опити. И тогава на всеки един от вас ще се дадат малки задачи, които всеки трябва да разреши и сам да проверява нещата. Но отсега ви предупреждавам: да не очаквате отварянето на Небето, да не очаквате разрешаването на всички велики тайни на Природата. Не, туй може да го очакват други. Когато учителят се съблазнява от един ученик, който му дава голяма заплата, за да го учи, той не е на мястото си. В Окултната школа може да се яви един Учител, може да му дават един, два или десет милиона лева, за да преподава – няма да му кажат нито една дума, но реши ли той да преподава за пари, въпросът с него е свършен. И в ума на ученика влезе ли такава мисъл, изкуси ли се и той да придобие Знанието, за да го използва за себе си, и с него въпросът е свършен. Тъй, абсолютно безкористни ще бъдете!
Първото правило: ще бъдете искрени спрямо себе си, няма да се лъжете. Мен можете да лъжете, но не искам себе си да лъжете, за туй ще бъда много строг. Никога не лъжете себе си. Приложете този закон – спрямо себе си да бъдете абсолютно верни, без никакво изключение. Ще признаете в себе си Истината тъй, както си е, никакво изменение няма да правите – просто ще констатирате нещата тъй, както са си, ни повече, ни по-малко. Верни на себе си – това е първият закон в Школата. Можете ли да приложите този закон, за другите е лесно. С този закон се полага една основа, върху която може да се гради.
Сега, защо често съм толкова строг? – Съжалявам, че съм отворил тази Школа, да ви кажа една истина. Знаете ли защо? – Когато дойда тук, изпитвам едно болезнено чувство. Тия набрали се ваши желания ми причиняват най-големите страдания. И сега аз трябва да правя усилие върху себе си, за да ви говоря. Аз да ви кажа истината! И ако не спазвате туй правило, тогава ще ви оставя да учите както знаете, решил съм. Аз не искам в бъдеще да измъчвам себе си, нито пък ще позволя на моите ученици да ме измъчват. Две правила: нито аз искам да се измъчвам, нито вие да ме измъчвате. Аз съм завършил своята еволюция, няма какво да се измъчвам повече. Туй, което зная, мога да ви го предавам, но вашите мисли и вашите преживявания се предават върху мен – приемам всичките ви мисли и ги преживявам вътре в себе си. Пък аз не искам да преживявам вашите мисли. Ако вие сте грешници, аз нямам нищо общо с вашите грехове. Добрините ви бих ги изнесъл по-добре, но да съдите в умовете си и да ми говорите, че това било, онова било, аз не искам да слушам, в душата си съм сит на укори и неблагодарности. Който е благодарен, добре, и който е неблагодарен, пак добре – нищо общо нямам с това. И знаете ли защо? – Аз служа на друг един закон. Ще ви отговоря сега: аз не искам по никой начин да огорча Оногова, който живее в мен, туй не го позволявам! Онзи, който ме е учил, Онзи, който живее в мен – върху Него аз не искам да се хвърлят никакви укори. Аз мога всичко да нося, но заради Него; щом дойде до Неговото име, аз съм готов да жертвам всичко. – „Ама след хиляди години дали ще се дадат условия?“ Все едно, щом дойде до Неговото име, аз не позволявам. Та аз забелязвам всичко и ви казвам: в Школата абсолютно не искам да ме критикувате, нито да се съмнявате, опитвайте нещата! Казвал съм и друг път и пак ще кажа: ако съм увредил някого, да дойде при мен, без да ме критикува – аз ще му платя десет пъти повече, отколкото струва, и да се свърши въпросът веднъж за всякога. Между вас и мен трябва да се разчистят всички въпроси, нищо повече. В бъдеще онзи, който не постъпи тъй, аз да ви кажа, ще обърна гръб и няма да го погледна вече. Туй е правило в Бялото Братство. Защо? – Туй е вътрешен закон. Онзи, който живее в нас – Господ, си има път, по който върви, и няма да ни чака. Слънцето изгрява, Земята се върти и всяко нещо си върви по определения път, ние не можем да изменим законите на Битието. – „Ама аз тъй мисля!“ Да, но Господ е мислил преди милиони години, когато е създал света, и следователно ние ще действаме тъй, както Той е мислил и както Той действа. Вие някой път искате да ме научите как да действам. Аз не действам от себе си, а вървя по Божиите пътища и искам и вие тъй да действате. Нито аз ще изменя Божиите закони, нито вие, нито Ангелите, никое същество в света не е в състояние да ги измени по какъвто и да е начин – те са неизменни. Може да се реагира, но да им се даде обратен път, това е невъзможно. Тогава вие ще се спънете сами. Ако искате да бъдете ученик, туй е едно от правилата на тази Школа.
Школата се е образувала на няколко пъти в Европа, но се е затваряла за по-благоприятно време, понеже се явявали спорове. Няколко пъти се е отваряла и затваряла и сега пак може да се затвори. Но ако я затворя, тогава вие сами ще си преподавате, втори път няма да преподавам вече! Затуй искам да бъдете изправни в този момент, когато онези отгоре са решили и имат благоволение да ви преподават. Аз не говоря от свое име, имайте предвид, говоря ви от името на Всемирното Бяло Братство. Ако те са благоволили спрямо вас, и вие бъдете верни спрямо тях. Ще изучавате тия велики истини от тяхно гледище. Упражнявайте ума си, всичко изпитвайте.
Сега, от моите думи не искам да разбирате, че говоря само спрямо някого, индивидуално. Не, казвам: от незнание, от невежество вие вършите неща, които не са позволени. И аз сега искам да ви дам първите правила, тъй както в музиката се дават. Най-първо, като дойде учителят, ще покаже как да се държи цигулката – хоризонтално, после ще постави правилно лъка, и най-после ще вземете струната сол и ще карате дълго време по нея, докато се научите правилно да теглите лъка. Лъкът – това е волята. След туй ще почнете да изучавате тоновете, после – позициите и като ги научите, ще изпълнявате известно парче. Сега, вашият ум и вашето сърце могат само при едно такова правилно обучение да се развиват. Само тогава можете да схващате ония велики мисли, които Бог е създал – само така ще се научите да мислите и да чувствате правилно. Наложете си воля. Вие имате воля, всинца имате воля, но тази воля ще я турите в насока да работи за вашето усъвършенстване.
Сега например не мислете, че ние нямаме закони, с които можем да се освобождаваме от едно или от друго. Имаме закони, аз мога и по друг начин да се освободя от вашите мисли, мога да се освободя. Аз ви правя тази бележка знаете ли защо? В мен има желание да не страдате, аз не искам да ви създам излишни страдания в Живота. Първото правило: понеже вие имате доста страдания, не искам да ви създавам излишни такива. Ако туря една плоскост, за да отблъсквам вашите мисли назад, няма да се постигне целта. По-добре е в такъв случай да се затвори Школата, отколкото постоянно да се вдигат скандали.
Та първото правило: ще хармонирате мислите и чувствата си поне за един час. За един час, не искам повече – един час в неделята*, разбирате ли? Седем дена по двадесет и четири часа – сто шейсет и осем часа. Ако туй не можете да направите, какво друго ще можете? От сто шейсет и осем часа седмично от вас се изисква само един час да го прекарате в хармония – тъй, като ученици трябва да го прекарате. Това не е много, това е много малко време – кой не може да си даде един час? И като вляза в класа, тук да се почувства една приятна атмосфера, аз да съм доволен и вие да сте доволни. Ако вляза аз и съм недоволен, и вие ще сте недоволни. Две недоволства раждат положително число – и двете страни губят. И тогава всичките истини, които могат да ви се кажат, ще имат обратен ефект.
Сега, ще кажете: „Кой ли е онзи, който е обидил Учителя?“ Мен никой не ме е обидил, но ви казвам: в незнанието си вие имате тази слабост, че някой път вървите повече в лявата пътека, отколкото в дясната. Без да знаете, някой път вървите вляво. Ще кажете: „Аз не зная.“ Да, но трябва да се научите. Вие като ученици трябва да знаете вляво ли сте или вдясно, а не да чакате други да ви кажат. Всеки ден търговецът трябва да знае какво печели и какво губи – като прегледа тефтерите си, да знае печалба ли има днес или загуба; пък като дойде края на годината, той ще даде общия сбор на печалбата и загубата. Всеки ден трябва да знаем вляво ли сме отишли повече или вдясно, при Бога. Знаете ли това, вие печелите – ще оправите мислите си, понеже във вас има заложени много добри работи от миналото.
Аз не ви намирам за неспособни, аз ви намирам за своенравни. Способни сте, но сте своенравни, а своенравието е едно качество на животните, то не е човешко качество. Туй своенравие е животинско качество. Всеки човек, в когото умът, сърцето и волята са почнали да работят правилно, той не може да бъде своенравен, той основава всички свои действия, постъпки на един разумен закон – ще знае как трябва да постъпва. В тази Школа не се позволява никакво своенравие. Та сега, вие сте способни, а вашето своенравие – и него ще оставите отвънка. Казвам ви сега някои отрицателни качества, а във втората лекция пък ще ви кажа и други.
Сега ви казах четири отрицателни качества: тщеславието, лицемерието, любопитството и своенравието – те са животински качества. Те са ви потребни за света, но в Школата нямате никаква потребност, абсолютно никаква потребност от тях. И като работи нашата Школа в продължение на една година, аз искам вече да се отличавате. Ще дойдем, ще се решим вече, ще турим началото – това е Школа вече. Казва някой: „Покажи ни недостатъците“; хубаво, ще ви покажа много работи. Като изчистите тия, тогава ще ви посоча още няколко отрицателни качества – не сега, но следващия път. Дръжте тия отрицателни качества. Не се борете с тщеславието, но на мястото на тщеславието ще ви кажа какво да турите; на мястото на своенравието, на лицемерието, на любопитството – ще ви кажа с какво да ги заместите.
Тъй щото искам да бъдете..., няма да кажа добри ученици, не зная каква дума да употребя сега. Изправни? – но всинца сте изправни, примерни? – всинца сте примерни. Аз ще кажа: аз ви наричам ученици на Любовта, разбирате ли? И следователно, като такива ученици на Любовта, с туй име ви кръщавам – ще постъпвате според закона на тази велика Божествена Любов. Ще кажете: „Аз съм ученик на Любовта, мен тщеславие не ми трябва, лицемерие не ми трябва, любопитство не ми трябва, своенравие не ми трябва.“ Сега, тия четирите качества ще ги пазите и тогава, като дойде някое от тях при вас, ще кажете: „Приятелю, аз съм ученик на Любовта.“ Като заговори тщеславието, ще му кажеш: „Аз съм ученик на Любовта“; заговори ли лицемерието, ще му кажеш: „Аз съм ученик на Любовта“; заговори ли любопитството, ще му кажеш: „Аз съм ученик на Любовта.“ Тъй приятелски ще си говорите: „Аз съм ученик на Любовта“ и ще спирате там. И като идват при вас, вие тъй им отговаряйте – те ще идват, вие ще им казвате: „Ние сме ученици на Любовта.“ Докато и те ще ви кажат един ден: „И ние сме ученици на Любовта“ и въпросът ще се свърши, победата ще бъде ваша. Това са живи същества, с които сте били свързани от минали съществувания. Но като постъпвате със закона на Любовта, те ще кажат: „Понеже вие сте ученици на Любовта и ние ще станем ученици на Любовта.“
Сега направих в мисълта си една малка бележка, за да не би да попаднете в заблуждение. Като казвам, че ще затворя Школата, подразбирам, че ще говоря и ще проповядвам със символи, по този начин няма да говоря. В Школата методът е друг, но този метод няма да го употребявам. Ще работим по стария метод, по стария път – с мотика ще ходим, ще копаем, с ралото ще орем, пътища ще правим и тъй ще си върви.
Сега, вторият път вярвам да ви намеря с два градуса по-горе. Днес сте под нулата, вторият път искам да ви намеря при нулата, третият път – при плюс един градус, два градуса, три градуса и по един градус нагоре все ще прибавяте. По малко искам аз, не искам много.
Сега, аз ще ви поздравя с думите: Без страх!, а вие ще отговорите: Без тъмнина! Тогава, като работите тъй, щом вляза, ще ви поздравявам: Без страх!, а вие ще ми отговаряте: Без тъмнина!
Тайна молитва
6 школна лекция на общия окултен клас, 4.IV.1922, Вторник, Ст. София.